Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)

— Нищо, няма да пропадне светът — отвърна Волфганг. Но дали той самият щеше да го понесе, трудно бе да се каже.

— Нима работата е в това! — с чувство, проникновено изрече Раф, а то бе ново за него. — Случвало ми се е да изпълнявам арии от всички съвременни оперни композитори, но музика така величествена и прекрасна като вашата не съм чувал. Преди двадесет-тридесет години — ето кога би трябвало да пея във вашата опера, но сега съм принуден да се задоволя с възможностите, които са ми останали. И вие, Моцарт, трябва да се задоволите с това. И двамата плащаме дан — вие задето сте твърде млад, а аз — задето съм прекалено стар.

За миг Волфганг си помисли дали Раф не е готов навеки да скрепи с кръвта си тяхната братска дружба по обичая на немските рицари. Но ето че Раф изведнъж пак стана суров стар воин, закален в битките на оперна сцена — недоволен, че се е поддал на откровеност.

Обаче на прага тенорът се обърна и попита:

— Ще дойдете ли утре на репетицията?

— А вие мислехте, че няма да дойда, така ли?

— Напоследък не написахте почти нищо.

— Без да жаля труда си, нагаждах ариите за вашия глас, но що се отнася до триата и квартетите, там композиторът трябва да има свобода.

Раф се поклони и сухо рече:

— Готов съм да се съобразявам с вас, ако вие се съобразявате с мен.

За една седмица Волфганг написа толкова, колкото през целия последен месец. Авторитетът му нарасна — той сега се ползуваше с подкрепата на Раф, най-влиятелния член на състава, а заедно с това нарасна неговата находчивост и стремежът да преработи така либретото, че да постигне най-голяма стегнатост и правдоподобност, без да се бои от реакцията на Вареско.