Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Леополд отговори: „Не се вълнувай. Мълчи си и нищо не предприемай, а ако някой тук попита нещо, ще кажа, че сме останали с впечатлението, че са ти дали шестседмичен отпуск за пребиваване в Мюнхен, считан от завършването на партитурата — никой нормален човек не би сметнал за възможно такава значителна опера да се съчини, препише, репетира и постави само за шест седмици.“
От време на време на Волфганг му се струваше, че изобщо не ще успее да завърши „Идоменей“. Постоянните спорове го изтощиха. Преработките нямаха край, той едва смогваше с тях и това само разваляше, не подобряваше музиката.
Мина месец от началото на репетициите, а в главата на Волфганг все още изникваха мелодии, но той не можеше да ги запише. Нямаше и смисъл да ги записва. Каквото и да напишеше, някой веднага искаше изменения. Повечето арии не бяха готови заради постоянните поправки, внасяни по искане на певците, а Канабих междувременно обяви на състава, че Карл Теодор възнамерява наскоро да посети една от репетициите, затова трябвало всичко да се подготви, една несполучлива репетиция можела да доведе до отменяне на постановката — а за успеха или неуспеха курфюрстът ще съди по ариите на любимеца си Раф.
Късно същата вечер Волфганг седеше на светлината на свещи над партитурата; в главата му цареше смут и отчаяние. Обикновено той можеше да твори при най-лоши условия, но този ден се чувствуваше немощен и разнебитен, сякаш корабът, който го носеше по вълните на живота, щеше да претърпи крушение. Беше създал голям брой произведения, хората винаги се учудваха с каква лекота твори, учудваха се на плодовитостта му, сякаш изтъкваха някаква негова вина, но ако само знаеха колко сили влага в това! Музиката носеше със себе си освобождение, а безкрайните поправки го държаха в ужасен плен. Той така искаше по-скоро да се освободи! Умори се да угажда на вкусовете на всички. Колко тежко е да си роб на глухите, да композираш за некомпетентни, посредствени хора! Да пишеш за угода? За угода на кого? На Раф? На дел Прато? На Канабих? На Карл Теодор? На себе си? Появата на Раф прекъсна мислите му.
Това посещение изненада Волфганг. Няколко часа по-рано между тях има бурна сцена: тенорът отказа да пее партията си в квартета, който Волфганг смяташе за музикален връх на „Идоменей“. Нима Раф очаква от него извинения? Впрочем старецът понякога му харесваше — умееше да се държи с достойнство и такт, това не можеше да му се отрече.
— Надявам се, че не ви попречих, Моцарт — каза Раф.
— Има ли някакво значение! — насмешливо подхвърли Волфганг.
— Ние се нуждаем от вашата музика.
— Аз пък мислех, че за една опера трябват само певци. Усмивка пробягна по суровото лице на Раф и той каза:
— Много сте чувствителен, както всички композитори. Все още ли сте огорчен от нашата кавга?
— А вие, господин Раф?
— Ако помнех всички разправии, които съм имал по време на репетиции, паметта ми нямаше да побере нищо друго.
— На какво дължа в такъв случай тази чест?
— Дойдох при вас заради арията в сцената, където срещам Идамант за пръв път.
— Какво й е лошото? — Бе направил арията лирична, както го молеше тенорът и както изискваше текстът на либретото. — Твърде висока е за вас, така ли?
— Не. Написана е вдъхновено. Прекрасно сте доловили как се чувствува бащата, изгубил всяка надежда да види някога отново любимия си син.
Волфганг, по-скоро озадачен, отколкото поласкан, запита:
— Тогава защо идвате при мен?
— Не можем да позволим „Идоменей“ да бъде отменен поради незначителни разногласия в нашите възгледи. Така обичам тази ария, постоянно си я пея наум.
— Но вие непрекъснато искате поправки.
— Свикнал съм винаги ариите да бъдат нагаждани към гласа ми. Тази ария обаче ще остане непроменена. В нея ми подхожда всяка нота.
— А какво ще кажете за квартета?
— Трябва да разберете, тази музика не е за мен, такава никога не съм пял.
— По тази причина ли дойдохте?
— По тази причина вие също не сте искали да пея партията на Идоменей, нали? О, на мен всичко ми е известно.
— Не съм изразявал подобна мисъл.
— Но сте казвали, че съм стар за ролята на Идоменей, което е едно и също. Как можете да очаквате от мен снизходителност в такъв случай? Пишете музика като тази ария и аз съм готов да я пея.
— Ще пиша това, което подхожда за опера.
— Не и за моя глас?
— В операта текстът трябва да се подчинява на музиката, либретото на партитурата — спокойно и убедено каза Волфганг. — И певецът също. Иначе операта ще се окаже мъртва и ще й подхожда само място в музея.
— Тъкмо затова, ако не довършите „Идоменей“, ще стане катастрофа.