Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Бездната не беше гладна. — Муун пиеше чая си, по лицето й се появи необичайна възбуда. Тор гледаше огорчена. — Б.З.… инспектор Гъндалийну дойде с Летните хора и ги накара да ме пуснат.

— Искаш да кажеш, че онази върлина с теб е била истински полицай? — попита Тор.

— Беше някога. — Джеруша подпря глава о стената. — И се надявам, че отново ще бъде.

— Той винаги е искал да бъде такъв — каза Муун тихо. — Не му позволявайте да се откаже и да захвърли всичко. Не му позволявайте да се самообвинява за случилото се.

— Не мога да му попреча да стори това. — Джеруша се намръщи. — Но ще се погрижа никой да не го обвинява. — Мога да спася кариерата му, но не мога да го спася от самия него… или от теб. — Кажи ми — продължи тя с леко негодувание, — в името на боговете, какво виждаш в Старбък, този кървав убиец…

— Спаркс не е Старбък… не вече. — Муун остави празната си чаша на пейката. — И той никога не е знаел за нимфите. Но ти знаеше. — Тя вдигна поглед, пълен с подозрение.

От теб. Джеруша рязко отмести поглед.

— Да. Твоят приятел Енгенит ми каза истината за тях. — Моят приятел Енгенит… който ти вярваше и ми довери за теб. Тя поклати глава, освобождавайки се от смесените си чувства.

— Енгенит? — Муун отново потри лице. — Трябва да си знаела това преди. Всяка сибила знае истината, не можеш да отречеш това. — Ти искаш да накажеш Спаркс за убийство на нимфи в имението на чуждоземец, докато ти самата си стояла и си гледала как умират и си протягала ръце за водата на живота! Всички искате да ме накажете за това, че зная истината… че наказвате моя свят за собствената си вина.

Тор седеше и слушаше с широко отворени уши, но Джеруша не направи нищо. Тя дори не се опита да й отговори, само докосна със студени пръсти печата на Хийгемъни на токата на колана си. Муун я наблюдаваше внимателно. Джеруша се намръщи.

— Аз не правя законите. Аз само се грижа за тяхното спазване.

Разочарование се появи на очите на Муун, но тя отложи темата.

— Спаркс не е Старбък! Той не беше Старбък в Лятото и тук повече няма да е Старбък, когато си отиде Зимата. Еъриенрод му стори това, а той й позволи да го направи само защото тя приличаше толкова много на мен. — Муун погледна встрани. Джеруша се улови, че съчувства на неочаквания срам на момичето. Тя се вторачи в татуирания трилиственик. — Спаркс беше този, който ми каза за плана на кралицата. Той беше тръгнал с мен, когато тя ни хвана… за него няма значение какво ще му направите, стига да запазите нашия народ. — Тя вдигна отново глава.

— Ако той желае да изкупи вината си за последните пет години, ще искам повече от това. Ще взема остатъка от живота му. — Джеруша се опиваше от отровата на своите думи.

— Толкова много ли го мразиш? — Муун се намръщи. — Защо? Какво ти е сторил?

— Слушай, Муун — каза Тор. — Всички в Карбънкъл имат причина да мразят или Спаркс Даунтрейдър, или Старбък. В това число и аз.