В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Служенето на Йерархията на Светлината, служенето на Владиката се проявява в малките подробности на живота. В големите дела на духа е по-лесно да се издигне над блатото на всекидневието, отколкото над суетния живот на текущия ден. Но ако съзнателното служене на Владиката е станало потребност на устремения към Него дух, то може да се превърне в ежедневие, т.е.в постоянно всекидневно Общуване и непрекъснато Предстоене. Последното е особено трудно, дори и ако е установен ритъмът на всекидневно общуване духом с Владиката. Но Общуването е стъпало към Предстоенето. Ако е достигнато първото, то и второто ще бъде достигнато. Ритъмът на свещените повиквания често може да спре и погаси триумфа на тържествуващата суета. Хората живеят с нея и с нея запълват мозъка си. Но вървящият към Владиката не е суетлив и изпълва сърцето си с Владиката. Съзнанието може винаги да бъде освободено от суетните мисли с повтарянето на „Аум“ и извиквайки Образа на Учителя в третото око. Неговото име усилва въздействието на „Аум“. Настъпва ли тъмата, устремяват ли се към съзнанието вълните на преходните земни прояви, можеш да утвърдиш себе си в Светлината по три начина, предизвиквайки в третото око Образа на Владиката, повтаряйки Неговото име и ритмичните свещени призиви, освобождавайки мозъка си от всички ненужни мисли, не свързани с утвърждаването на Светлината. (2.253)
Всеки опит на тъмните приемайте като знак за вашето служене на Светлината и служенето на Владиката. (2.264)
Учителят ще приеме всички знаци на загриженост, внимание и признателност от страна на ученика. Тези знаци не са необходими на Него, а на този,който ги проявява. Защото всичко това са нишки на връзката, протегнати от сърцето на предания ученик към Сърцето на Учителя на Светлината. Сърцето се подхранва от тези чувства, както мозъкът се подхранва от мислите. Сърцето също има нужда от подхранване. Огънят на сърцето, както и всеки огън, изисква гориво. Такова гориво ще бъдат добрите чувства, които са като приношение на невидими дарове пред Олтара на Голямото Сърце. Тази връзка, прокарвана от добрите чувства в пространството, остава в него и тогава,когато е отхвърлен о тялото и служи като магнитна нишка, съединяваща Учителя и ученика извън плътните условия. Много важно е да се разбере извън какво се разполага Сребърната нишка на свръзката. Съзнанието трябва да се издигне над всички огради на всекидневието и привичността, над всички условия на преходното, за да види и усети, издигайки се, как тази блестяща нишка, извън която няма нищо друго, съединява Владиката с вървящите след Него. Трябва да се мисли за укрепване и усилване на Сребърната нишка. Тя може да бъде усилена и направена по-здрава от стоманено въже, по-здрава от стоманена верига, а освен това тя не гори и в огън, не потъва и във вода, а също и не ръждясва. Тя може да бъде прекъсната и да увисне в пространството, но причината за това никога не е Учителят. Затова тя трябва грижливо да се опазва. Веднъж прекъснати, двата й края не могат повече да се сраснат, както не може да срасне и скъсаната струна. Затова да опазим грижливо най — ценното, което имаме. Цветята трябва да се поливат всекидневно,за да не изсъхнат.Така и Сребърната нишка се нуждае от всекидневна грижа за нея. Тя не може да се скъса, когато сърцето пламти в любов и преданост към Владиката. Не може да угасне любовта, подхранвана от съзнанието всекидневно. Чувствата, изпращани към Учителя на Светлината, растат, а всички чувства по природа са безпределни. Така и усилването на Сребърната нишка е без предел. Това усилване на Нишката довежда до пълно сливане на съзнанието на ученика със съзнанието на Учителя на Светлината. Палория — така се нарича това състояние, показващо достигането на много високо стъпало. (2.270)
Човек може при всякакви условия на живот да се устремява към Нас. Нека този устрем не бъде временен и прекъснат, а постоянен. Няма нищо толкова важно и значително в живота, което би могло да ни засенчи и да постави временните, случайни и преходни условия на живот по-високо от това, което е най-нужно за човека. Нито работа, нито обстоятелства, нито характерът, нито всякакви други причини могат да бъдат препятствие на устремеността към Нас. Ние сме готови да подкрепим всяка искрица на духа,всеки устрем, насочен към Нас и да отговорим на всеки сърдечен зов. Ако Ние бъдем забравени, то сърдечният огън ще угасне и най-доброто, което е в човека, ще заглъхне в бъркотията на материалния свят. Но всекидневният ритъм ще даде сила на духа да върви по пътя и крачката му ще бъде твърда и неотклонна. Всеки може да достигне до Нас, ако поиска. Ще помогнем, но духът трябва сам да положи усилия. Ще поведем, но протегнете към Нас ръка. И ще посрещнем, когато удари вашият час. (2.271)