В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
И тъй, ако нито мъка, нито радост, нито успех, нито неуспех, нито здраве, нито болест, нито щастие, нито нещастие, нито глад, нито ситост, нито живот, нито смърт могат да отнемат осъзнаването Близостта на Владиката, то пътят е намерен. Владиката е неизменен и близостта му е неотнимаема, но само при условие, че се осъзнава над всички преходни явления, извън всичко, каквото и да било, ставащо с човека във всичките му обвивки и дори в самото му съзнание. Защото и съзнанието е този същия поток от преходни явления. Затова яркото утвърждаване на невидимото присъствие пред лицето на всички и всякакви жизнени условия ще бъде утвърждаване на Истината. За това се дават и изпитанията, за да може духът на човека, въпреки очевидността, да живее с действителността, а не с Майя. Майя е трилика: плътна Майя, тънка Майя и ментална Майя. Всички те са лъжливи, тъй като изразяват в себе си лъжливата очевидност и закриват света на действително съществуващото. Ако човек намери сили в себе си да каже пред лицето на ярката Майя: „Отстъпи“ — значи неговият дух не е победен, значи е възможно освобождението, значи Светлината, а не тъмнината е по-силна в него. Отхвърлят се всички съображения, всички мисли,всички чувства, цялата логика на обикновеното мислене и, въпреки всички доводи на интелекта, ученикът си казва: „Утвърждавам Твоята Близост, Владико, Твоята Светлина, независимо от всичко, което в мен и извън мен затъмнява, отрича и пречи на достъпа на Светлината. Утвърди своята Близост в сърцето ми, Владико, разтворено пред Теб.“ Ти мислиш,че трябва да се прави това или онова, да си загрижен за нещо или за всичко, да влагаш мислите и сърцето си в явленията от живота, заемайки цялото си съзнание с тях. Но всичко това не ти трябва. Това е саможивостта и земният човек, който мисли така в тебе. Трябва да се мисли за Мен и на Мен да се отдаде сърцето,а останалото ще дойде само. „Търсете Царството Божие и неговата истина, а останалото ще ви се даде“ — това е било казано отдавна, нима не сте го разбрали още! (2.4)
Къде да се намери това, върху което духът може да застане твърдо? В Мен. Как? Със силна устременост, с постоянна устременост, с непоколебима устременост. Прекъсващите се вълни на устременост внасят разнобой, който трябва да бъде заменен с ритъма на непреклонното постоянство. В мъка ли, в радост ли, но с Мен. С Мен винаги, без колебанията на външните условия да влияят на отношението към Мен. Иначе няма да се отиде по-далеч от дивака, който ту благодари, ту наказва своя идол. Къде да се намери недостигащата вяра? В мислите за висшите основи, които са винаги неизменни. Царства ще преминат, народи ще преминат, ще се промени и целият облик на планетата, но основата на вечния камък на живота няма да премине никога. Този,който гради своя свят върху Него, изгражда своята крепост върху вечния фундамент на космическата основа на живота. (2.58)
Мълчанието е преди всичко. Едва когато замлъкнат всичките три, започва да говори беззвучният глас. Той е толкова тънък, беззвучен и тих,че и най-малкото движение, дори в едната от трите обвивки, веднага го заглушава. Затова и трите трябва да бъдат приведени в мълчание. Физическото тяло изисква пълна неподвижност и покой, астралът също замлъква и мисълта спира. И когато мълчанието замени шума на суетата и яркото звучене на материалния свят, се ражда мълчаливата мисъл, идваща от Фокуса на Светлината. Това става възможно когато всичко се съсредоточва върху Мен и Моето измества личния свят. Който е зает със себе си и със своето, той няма да чуе Моя глас. Така изгубилият душата си, тоест отреклият се от живота в трите и издигнал се над нея възприема Моя свят. Защото е невъзможно да се служи на двама господари, или да се гонят два заека, или да се седи на два стола, или да се стремиш към Светлината и към тъмнината. Избира се едното от двете и към него се устремява цялото същество на човека. Само тогава се достига целта. Предпочелият нещо или някого вместо Мен остава с този, когото е предпочел. И само този, който поставя в съзнанието и сърцето си Мен над всичко, той единствено само достига. Погледнете на не достигналите. Можете да ги запитате дори кого и какво са предпочели пред Мен. Всичко е добре, докато си в тялото и на земята. Но ето че е отхвърлено тялото и всичко е остава назад, в земния свят. Как и с какво ще живее отдалия духа си на земното, когато то изчезне и той остане гол и бос и лишен от всичко, с което е живял и в което е вложил сърцето си? Така, очертавайки по-дълга линия, може да се види действителната ценност на това, с което живее човек и на което отдава своите мисли, чувства и сили. Влагайки ги в непреходното, строим твърдина за духа, негова обител на Светлината. Влагайки ги в преходното, строим за разрушение от вихрите. Земните дела са неизбежни и изискват време и сили, но, изпълнявайки ги, трябва да ги вършим и изпълняваме така, както артистът изпълнява на сцената дадената му роля, не забравяйки нито за миг, че това е само игра и че той трябва да я изиграе колкото се може по-добре. А животът на земята е само сцена, докато истинското е навън. (2.66)