В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Съзнанието живее, подчинявайки се на своя ритъм. Той може да бъде нарушен, но да го заставиш да върви по своему е невъзможно. Затова всяко насилие над него не дава желаните резултати. От тук и повторните неудачи да се заставиш да приемаш, когато то замлъкне. Говорено е за това, че Моите мисли ще могат да се записват и през деня, но никога не е казвано, че Моят беззвучен глас ще може да бъде чуван винаги. Степените на Общуване са различни и тяхната сила и напрежение зависят от Моята воля. Насилствено да се даде желаната степен на контакт не може. Много условия влияят върху това и от тях ритъмът на съзнанието е един от решаващите.Не винаги светлината е еднакво достъпна за съзнанието. Поради това когато неговите вълни са напрегнати, тогава трябва да се взема всичко, което е възможно. (3.17)
(МАЙ).Не съветвам да се форсират възприятията, но съветвам да се бъде винаги в пълна готовност, когато съзнанието започне да звучи напрегнато. Тази готовност трябва да бъде постоянна и независима от настроението или обкръжението. Помнете думите: не знаете нито деня, нито часа…Когато е споменавано за Вестителя, когото са чакали, се е имала в предвид именно тази постоянна готовност да не се изпуснат изпратените възможности за нови постъпления. (3.18)
(Гуру). Редуването на пространствените вълни става закономерно, подчинявайки се на известен ритъм. Това трябва да се има в предвид при контакт с пространството. Ценно е естественото постъпване на пространствени мисли. Всяко насилие над себе си в тази област е съвършено недопустимо. Възприемащ или мълчащ, във възход или в упадък, но устремен и винаги готов-такъв трябва да бъде духът, бодърстващ на стража. (3.19 )
Без да се излиза от себе си, а обхващайки в себе си явлението, обгръщайки го със своето съзнание,то бива постигнато. Постиганото явление се включва в обхвата на съзнанието. Където е съзнанието, там е и духът. Когато съзнанието с всички сили се стреми да обхване Моята същност, Аз му се разкривам. Моята същност се нуждае от осъзнаване. Мярката на разбиране се определя от широтата и вместимостта на съзнанието. Ограничеността се заменя от безпределността, малкото-от голямото. Това ограничение се отхвърля постепенно, утвърждавайки пътя на духа. Сред видимото се утвърждава невидимото, сред тъмнината — светлина. Това е път на утвърждаване на несъмненото, въпреки плътната очевидност. Няма друг път, освен пътят на утвърждаването на духа. Духът е над всичко и всичко е в духа. Духът не се страхува, защото нищо не може да му навреди. Обвивките са негови слуги. Той не се отъждествява с нито една от тях, защото познава тяхната временност. Духът е огън, а огненото тяло е неговото несменяемо облекло. За да се пребивава в него съзнателно, то трябва да се оформи. Утвърждаването на качествата на духа е процес на съзнателно оформяне на огненото тяло. Свещената Етика се превръща в огнено действие, когато се прилага на практика в живота. Отвлечените добродетели стават огнена действителност на живота, а качествата на духа — стъпала на подема. Трябва да се разбере, че са напразни всички усилия и труд, ако, учението на Живата Етика не е въплътено в живота. Прилагането е най-краткият път към достиженията. Не познаваме друг път. Това е и пътят към живота, единствено възможен на вашата Земя. Но хората търсят обходни пътища, само за да се отклонят от необходимостта за прилагане на Учението на нашето Братство в живота. Изисквайте прилагане на Учението на Огнената Йога на практика. Не се крийте зад думите.Колко прекрасни начинания са потънали в думите. Как да ви убедим, че само разбраното и приложеното остава с вас завинаги. Разбраното, но не приложено, си отива от вас заедно с обвивките, често без да оставя следа и върху тях. И най-прекрасните, но празни думи,правят обвивката празна. Не вярвайте на думите, пазете се от думите — нека действията заменят думите. А колко обичат двукраките да заменят действията с думи. Ценим думите, обозначаващи действие. Думата и нейното осъществяване са неразделни, иначе думата се превръща в дим. Няма да слушат и вас, ако вашите думи не са подкрепени от практика в живота. Нямате право да учите, ако това, на което учите, не сте приложили лично. Празни са не приложените думи, а всички мислени построения са на пясък, и животът е на пясък, и това не са достижения, а пясъчни купчини, разнасяни от вятъра. Тъмен е пътят на заменилият действията с думи. По-добре е да се говори колкото може по-малко, защото тогава ще бъде по-малка и вредата. Папагалите също говорят, но нямайки зла умисъл, по-малко вредят. Проявете съизмеримост между думите и делата. (3.21)