В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Да се утвърди постоянното помнене на Владиката все пак е възможно, макар и да се изискват немалко труд и усилия за това. Най-лесно може да се постигне това чрез любовта. Предаността, устремеността и всички останали качества на духа също сближават, но любовта е най-краткият път. Когато тя е налице, тогава не е необходимо да си налагаш да мислиш за любимия. Където е любовта, там е и сърцето,защото сърцето е което обича. Ясно е казано,че където е съкровището ви, там е и сърцето, и тогава не са необходими мъчителни усилия, защото любовта не познава прегради нито във времето, нито в пространството. Разстоянието за нея е нищо. Когато тя е налице, няма значение за духа в какво тяло и къде се намира, живее ли той на Земята или в Надземния свят. Любовта може да се усили, ако се мисли постоянно за нея. Тя е плодоносно чувство. В името на любовта към Родината героят гледа без да трепне смъртта в лицето, готов да умре за нея. Жертва, отказ и отричане — така е за тези, не познаващи любовта. Но за Любовта това е приношение и радостно отдаване. Любовта отдава и принася на Любимия най-доброто, което има, при това без специални думи и мъчителни усилия. Това, за което са необходими години дълги и упорити усилия на съсредоточване и упражнения, любовта достига естествено, просто и почти неусетно за себе си, тъй като огънят на любовта, огънят на сърцето надвишава всички останали чувства, надвишава пламъка на другите приношения. И преданост, и равновесие, и устременост, и тържественост без любов са като форма без съдържание: изглежда, че всичко има, но главното липсва. Размишлението за чувството на Любов при непосредствената връзка с Владиката ще бъде като един вид нагнетяване на това чувство, защото чувствата могат да бъдат нагнетявани съзнателно. Тогава мисълта просто и естествено ще се намира постоянно до Този, Когото обича сърцето. Мисъл и грижа за тези, които обичаме — при това без всякакви насилствени размисли. Само любовта може да каже: какво още мога да ти принеса днес, Владико? И принася без да държи сметка. Така най-трудното се постига просто чрез Любовта. Може да се помисли и за това как се изпълнява любимият и нелюбим труд. Колко лек, радостен и носещ светлина е първият труд и колко тъмен и помрачен вторият. Радостен подвиг може да бъде сътворен само в любов и чрез любов. Иначе това не е подвиг, а отегчително, тежко и унило задължение. Подвигът трябва да бъде радостен, но това е невъзможно ако в сърцето няма любов към Този, който е приканил към подвига. Нека да преуспеем с любовта, да победим с нея и с нея да преминем безпрепятствено там, където са струпани грамади от препятствия. (2.272)