В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
„Какво да направя, Владико?“ Всичко, което е по силите ти. Приложи своите усилия, за да има към какво Ние да приложим Своята ръка и, прилагайки своите сили, действай съвместно с Мен така, като че действаш не ти, а Аз, пребивавайки в тебе. Приеми Моя Лик и действай в него сякаш олицетворяваш Мен. Доверен е този, на когото доверявам да действа чрез Мен, все едно че е в Мен, все едно че е отстранил себе си и е заменил себе си с Мен. Не аз, а Отец, пребиваващ в мен, Той твори-тази формула на Великото Дело,дадена преди векове, остава в сила. (2.67)
Има периоди в живота на ученика, когато той трябва да върви сам. Тогава на него му се струва, че е изоставен, че Владиката е далеч, че няма кой да го подкрепи в трудните моменти от живота. Това изпитание е неизбежно, тъй като ученикът трябва да се научи да стои сам на собствените си крака, да стои твърдо и непоколебимо. Разбира се, връзката с Йерархията не се прекъсва никога, макар и видимо да не усеща. Нека това да помогне за осъзнаването, че връзката с Владиката е неразрушима. Но трябва да се научиш да бъдеш сам. На Владиката са нужни войни, способни да изпълнят всяко поръчение. Съзнанието за собствената сила, обединена с Моята,трябва да се утвърждава при всички условия на живота, колкото и далечен да ни се струва Владиката. (2.93)
Всичко: добро и лошо, приятно или неприятно, вярно или невярно, правилно или неправилно, спорно или безспорно, истинно или лъжливо, явно или не явно, очевидно или убягващо,идващо отгоре или отдолу, внушаващо съмнение или несъмнено — всичко се отхвърля без всякакви колебания, ако служи като преграда на Общуването с Мен или му пречи, или отделя от Мен и по един или друг начин нарушава единението духом с Мен. Не са необходими разсъждения, не са необходими доказателства, не е необходимо нищо, което може да отдалечи от Мен. Много капани за мисълта са заложени от тъмната ръка, поразяващи със своята ярка убедителност на земната очевидност. Но и през това ще минем, стараейки се дори да не спираме мисълта си върху тях. Ако си припомним миналия опит, особено първите крачки след Повика, то колко опити са били направени да се пресече устрема с всевъзможни хитроумни приумици от тъмните, само и само да се угасят огньовете и да се пресече блестящата нишка на връзката. Ритмичното, постоянно, непрекъснато напредване, неотклонно като движението на светилата, непременно ще доведе при Мен вървящия упорито. Особено опасни са периодите на пралайя на съзнанието, когато изглежда, че всичко е свършено и Владиката те е изоставил, когато гаснат огньовете и земната очевидност напрегнато налага себе си. Но и през това ще минем. (2.95)
Сине Мой, готовността за изпитания и страхът от изпитанията са явления от противоположен порядък. Сребърна сълза — така наричаме тази готовност. Когато е ясна целта и знаеш накъде вървиш, изпитанията могат само да ускорят, само да придвижат към желаната цел. Земното благополучие и упоеност, както и привидната обезпеченост, са илюзия. Живеем върху вулкан, опасността е наоколо и особено от страна на Тънкия свят. Само в здраво единение с Мен, не прекъсвано нито нощем,нито денем, е решението на живота и всичките му сложности. С мисълта, обединена с Мен, ще разсечем заплетеното кълбо на плътните явления. Единението трябва да се усили,предстоенето също и да се държи постоянно Моят Образ в третото око. По опасните планински пътеки и проходи е най-добре да се хванеш за ръката на Водача и да се държиш здраво за нея, разчитайки във всичко на него. Насочвайки към нас цялото съзнание,строите нерушим мост и събирате съкровището на мощта. Грешките, допуснати в миналото и неверните възприятия могат да отслабят съзнанието, но и за това има добро лекарство: ако от десет възприятия едно е било правилно-това е добре. Само дългият опит ще покаже и научи на безпогрешност на тънките послания. Но там, където се налага саможивостта и преобладава сферата на личните интереси, там е трудно да се очаква безпогрешност, тъй като личните мисли оцветяват възприятието и внасят в него свои елементи. Колкото по отдалечен от себе си е записът, толкова по-голяма е вероятността той да е правилен. Личната заинтересованост често лишава и мисълта от силата да се осъществи. Първото условие за успех е отделянето от себе си и от своя личен свят. Не е лесно да се постигне свръхличното мислене. Да се съчетае умело свръхличното с личното така, че личното да не изпълва съзнанието, е една от най-трудните задачи. Като най-близко решение посочвам: да се усили осъзнаването на постоянното Присъствие. Ликът трябва да бъде в съзнанието постоянно. Ако пречат угнетяващи мисли, те могат да се прогонват с повтаряне на свещения призив или посочената молитва. Щом като тревожните мисли започнат да нахлуват в съзнанието, те веднага се заменят с молитва, която се повтаря постоянно. Много подвижници са се освобождавали от рояка лични мисли,заменяйки ги с молитва. По-добре молитва, отколкото такива мисли, често подхвърляни от тъмата. Ритмичните свещени призиви ще дадат същия резултат. И тогава хитроумните комбинации на тъмните и техните опити да се помрачи съзнанието ще дадат противоположни резултати: те искат да отдалечат от Мен, но ще приближат към Мен, тъй като всеки пореден опит ще предизвиква мисли за Мен и Моя образ. Много пъти вече е казвано за необходимостта от постоянния Образ на Учителя на Светлината в третото око. Той е необходим за борба с тъмнината и противопоставяне на тъмните. Колко съзнания, стремящи се към Светлината,вече е угасила тя! За примери не трябва да се търси далеч, наблизо гледайте. Нека тези примери да научат как по-здраво да се държи сребърната нишка на връзката. Или роят терзаещи мисли, или Моят Лик в третото око. Така едно се заменя с друго: лошото — с добро, чуждото — с Моето, тъмата — със Светлина. (2.124)