В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Сине Мой, ще усилваме нишката на връзката с Мен. Ако съзнанието е изпълнено с твоето и с тебе, за Мене няма място в него. Ако е с Моето, в Моята Светлина пребиваваш. В химните се пее: „В Твоята Светлина ще видим Светлината“. Мисълта за Светлината я усилва. Мисълта за Мен ще е и мисъл за Светлината. Ако тя е постоянна и Моят Лик е постоянно в третото око, тогава съзнанието се намира в Лъча на постоянната Светлина. Мислите за Нас очистват съзнанието от боклука. Мислите за Нас възвишават. Мислите за Нас, устремявайки към Нас, увличат. Ако се въздигаш, мисли за Нас. Сребърният мост се изгражда от мисълта, циментира се от сърцето и се подържа от енергията на мисълта и сърцето. Извиквайки в съзнанието Моя Лик и повтаряйки Моето Име, усилвайки така неговото въздействие с ритъма на свещените повиквания, може да се увеличи енергията на напрежение на сребърната нишка на връзката. В моменти на радост и подем, в моменти на трудности и обременяващи обстоятелства, може да се усилва нишката. Ритъмът на усилването може да стане част от ритъма на всеки ден. Природата живее с ритъма, а още повече преуспява чрез ритъма нейният венец — човекът, който по този начин и без специални изрази и мъчителни усилия умножава своята светлина. Затова ритъмът на сутрешните и вечерни Обръщения не трябва да се нарушава от нищо, никога. Няма такива обстоятелства, които биха попречили на мисленото Обръщение към Владиката.И в труда, и по време на работа, и при почивка, тук или там и където и да било,при всички обстоятелства и при всякакви условия този ритъм не трябва да се нарушава никога. Веригата на нерушимия ритъм ще продължи и отвъд, когато бъдат преминати големите граници. Защото значението на ритъма си остава такова, каквото е на Земята и в Надземния свят. Ритъмът е основата на проявения свят. Върху него се изгражда всичко — от вибрациите на най-дребните частици материя, до системите от светове и галактики. Вселената се проявява във времето чрез ритъма. Ритъмът е космичната основа на Безпределността. Мятайки котвата за далечно плаване и знаейки, че вълните на пространствените мисли ще се върнат отново при изпратилия ги, може да се изгради върху ритъма и чрез ритъма стълбата на духа. Колкото по-далеч се захвърля котвата на бъдещото достижение, тоест магнитната котва на мисълта, толкова достижението ще бъде по-сигурно, тъй като мисълта при тези случаи е лишена от частиците и елементите на личното мислене и саможивостта, пречещи особено много на мисълта да се осъществи. Свръхличното мислене е силно с това, че тежките частици на саможивостта не го обременяват, задържайки мисълта около нейния родител. Мисълта е силна не с астралното си начало, а със сърдечния си огън. В противен случай светът отдавна би се разрушил от злобните мисли на двуногите или изпълнението на астралните желания би пораждало неизброими бедствия. Колко разрушителни думи се изказват под влияние на тъмните страсти и емоции и, въпреки това, светът се държи, защото мислите от Светлината са по-силни заради отсъствието на елементи на астралното начало, представляващо основа и крепост на саможивостта. Мисълта, устремена към далечното бъдеще, не може да бъде лична, защото личността е крайна и кръгът на проявите на нейните енергии не излиза извън пределите на един живот. Това, което е устремено към далечното бъдеще расте като добър посев. Затова всички Велики духове са приканвали и насочвали съзнанието на земните хора именно към бъдещето, и то към най-отдалеченото бъдеще, вливащо се в океана на Безпределността. Вечният живот е животът в бъдещето, заложен в настоящето. Бъдещето е мостът към Безпределността: без него не може да се влезе във Вечността, която царства над миналото, настоящето и бъдещето на човека. (2.166)