В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Запомни това: всяко успешно преминато изпитание е стъпало, приближаващо към Мен. (2.130)

Обединението в духа с Владиката ще бъде основа на преуспяването. Трудността е в осъзнаването на постоянната Близост и постоянното Присъствие. Да се облечеш в постоянна молитва означава да се задържи тази връзка. Молитва или непрекъсната устременост, или усещане на незримото Присъствие — всичко това са само различни аспекти на осъзнаване Близостта на Владиката. Ако цялото поле на съзнанието е заето с дневните дела, нека поне в подсъзнанието да остава представата и усещането за незримата връзка. Главата си винаги носите на раменете, макар и да не осъзнавате това усещане всеки миг, но дори подсъзнателното усещане за нейното наличие е постоянно и във всяка една минута можете да я осъзнаете и усетите. По същия начин се внедрява и в цялото същество на човека фактът на невидимото Присъствие на Владиката, внедрява се устойчиво и здраво, така, че никакви вихри от външния свят да не могат да го затъмнят или намалят, или унищожат. Човекът е така устроен, че с времето се забравя всичко от текущия живот, заменяйки се с нови впечатления. Задачата е в това нищо да не може да застави да се забрави, дори временно, най-нужното, най-важното и най-главното условие за възхода на духа. И ако по някаква причина това постоянство все още не е изпълнено, трябва да се положат всички усилия за постигането на това условие. Не думите — казани, прочетени или записани ще дадат сила, а тяхното приложение. Цялото време, което съществува е във ваше разположение, следователно възможностите са дадени,за да се достигне. Всекидневно ядете, пиете и задоволявате вашите нужди, но нуждата за обслужване на духа, нуждата от служенето на Светлината не винаги се осъзнава и осъществява. Значи трябва да се задълбочи насъщността на утвърждаването на това постоянство,да се задълбочи осъзнаването на нуждата от него дотолкова, че да се преодолее съпротивата на вехтия противодействащ в себе си и да се застави напрегнатото звучене на суетата да замлъкне. Звученето на суетата е твърде дисхармонично и раздира съзнанието. Живеем във вечното, затова изкуството да се вижда вечното във временното навсякъде и винаги е умение на йога. За тази цел трябва здраво да се усвои положението, че временното е аспект или разрез на Безпределността, взет в отрязък от време с една или друга продължителност. От безпределността, в която имаме своето битие, не може да се изключи нищо, но да се осъзнае нейното проявяване в голямото и малкото е възможно. Дори самият човек е само звено от безкрайната верига, идваща от миналото и нямаща начало, към бъдещето, нямащо край. Всяко звено, взето във времето, се докосва до друго, другото до трето и така нататък, и нататък. Нищо не може да има нито начало, нито край, но всичко съществува и продължава вечно. Изхождайки от това, че ние сме безпределни, както, впрочем, и цялата материя, утвърждаваме несъмненото. Да се възприеме и зафиксира мисълта е само половината от работата, втората е да се утвърди тя с прилагане в живота. С това е труден и пътят, защото се изисква прилагане на практика на това, което е възприето в духа. (2.150)