Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
Салман Персиецът си замина на следващата сутрин с потеглящ на север керван камили. Когато остави Баал в „Завесата“, той прегърна поета, целуна го и каза:
— Може би си прав. Може би е по-добре да не се показваш на дневна светлина. Надявам се, че ще бъде трайно.
Баал отговори:
— А аз се надявам да намериш дома си и там да има нещо, което да обичаш.
Лицето на Салман побеля. Той отвори уста, отново я затвори и си тръгна.
„Айша“ дойде в стаята на Баал да потърси успокоение.
— Той няма ли да раздрънка тайната, когато е пиян? — попита тя, милвайки косата на Баал. — Доста се налива с вино.
Баал каза:
— Нищо няма да бъде отново същото. — Посещението на Салман го беше събудило от съня, в който бавно се беше отпуснал през годините си в „Завесата“, и не можеше да заспи отново.
— Разбира се, че ще бъде — настоя Айша. — Ще бъде. Ще видиш.
Баал поклати глава и направи единствената пророческа забележка през живота си.
— Нещо голямо ще се случи — предсказа той. — Един мъж не може вечно да се крие зад поли.
На следващия ден Махунд се върна в Джахилия и войници дойдоха да съобщят на Мадам от „Завесата“, че преходният период е свършил. Бардаците трябвало да бъдат затворени незабавно. Стига толкова. Иззад своите дипли тя помоли войниците да се оттеглят за час в името на приличието, за да дадат възможност на гостите да си тръгнат, и поради липса на опит офицерът, отговарящ за отдела за борба с порока, се съгласи. Мадам изпрати евнусите си да съобщят на момичетата и да изпратят клиентите през задната врата.
— Моля, извинете се пред тях за прекъсването — нареди тя на евнусите — и им кажете, че предвид обстоятелствата няма да се плаща.
Това бяха последните й думи. Когато разтревожените момичета, говорещи всички едновременно, се стълпиха в тронната зала, за да разберат дали най-лошото е наистина вярно, тя не даваше отговор на уплашените им въпроси, безработни лв сме, как ще се храним, ще ни вкарат ли в затвора, какво ще стане с нас — докато „Айша“ събра смелост и направи онова, което никоя от тях никога не беше посмяла да опита. Когато отхвърли назад черните драперии, тя видя една мъртва жена, която можеше да бъде на петдесет или на сто двадесет и пет години, не повече от три фута висока, прилична на голяма кукла, свита в един пълен с възглавници плетен стол, сграбчила празното шишенце от отрова в ръката си.
— Сега като сте почнали — каза Баал, влизайки в стаята, — можете да свалите и пердетата. Вече няма смисъл да не се пуска вътре слънцето.
Младият полицай от отдела за борба с порока, Умар, си позволи да покаже твърде голяма раздразнителност, когато разбра за самоубийството на управителката на бардака.
— Е, щом не можем да обесим шефката, ще трябва да се задоволим с работничките — извика той и нареди да поставят курветата под строг арест, задача, която мъжете изпълниха с увлечение. Жените вдигаха шум и ритаха своите похитители, но евнусите стояха и гледаха, без да помръднат и мускул, защото Умар им беше казал: „Те искат путките да бъдат съдени, но нямам указания за вас. Така че ако не искате да загубите главите подобно на топките си, не се бъркайте.“ Евнусите пропуснаха да защитят момичетата, докато войниците ги сваляха на земята; между евнусите беше Баал с боядисаната кожа и поезията. Миг преди на най-младата „путка“ или „цепка“ да й пъхнат запушалка в устата, тя извика:
— Съпруже, за Бога, помогни ни, ако си мъж.
Капитанът от отдела за борба с порока беше развеселен.
— Кой от вас е съпругът й? — попита той, втренчвайки се внимателно във всяко увенчано с тюрбан лице. — Хайде, признай си. Какво ли е да гледаш хората с жена като твоята?
Баал насочи погледа си към вечността, за да избегне страшните погледи на „Айша“, както и присвитите очи на Умар. Офицерът спря пред него.
— Ти ли си?
— Сър, нали разбирате, това е само фразеология — излъга Баал. — Обичат да се шегуват тези момичета. Наричат ни свои съпрузи, защото ние, ние…
Без предупреждение Умар го сграбчи за гениталиите и го стисна.
— Защото не можете да бъдете — каза той. — Съпрузи, а. Не е лошо.
Когато болката се разнесе, Баал видя, че жените са изчезнали. На тръгване Умар даде съвет на евнусите.
— Изчезвайте — подсказа им той. — Утре мога да имам заповеди и за вас. Не много хора имат щастие в два последователни дни.
Когато момичетата от „завесата“ бяха откарани, евнусите седнаха и заплакаха неудържимо край Фонтана на любовта. Но Баал, изпълнен със срам, не заплака.