Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
Момичетата от „Завесата“ — споменаването им като „момичета“ беше само условно, защото най-старата беше жена, навлязла доста в петдесетте, докато най-младата, на петнадесет, беше много по-опитна от много петдесетгодишни — се бяха привързали към този тромав Баал и в интерес на истината те се наслаждаваха на това да имат евнух, който не беше такъв, и извън работните часове прелестно го закачаха, показвайки телата си пред него, поставяйки гърдите си пред устните му, обвивайки краката си около кръста му, целувайки се страстно една друга на инч от лицето му, докато бледният писател не се окажеше безнадеждно възбуден, след което те се смееха на неговата вкоравеност и го дразнеха до зачервяване и подуване и много нередовно, когато вече беше изгубил всяка надежда за подобно нещо, те пращаха една от тях да задоволи безплатно похотта, която бяха събудили. Така подобно на късоглед, примигващ опитомен бик поетът прекарваше дните си, като отпускаше главата си в женски скутове, мрачно размишлявайки за смърт и отмъщение, неспособен да каже дали е най-доволният или най-нещастният жив мъж.
По време на едно от тези игриви заседания в края на работния ден, когато момичетата бяха сами със своите евнуси и своето вино, Баал чу младата да говори за своя клиент, бакалина Муса.
— Този пък! — каза тя. — Влязла му е муха в главата за жените на Пророка. Толкова е раздразнен заради тях, че се възбужда само когато се споменат имената им. Казва ми, че аз лично съм наподобявала образа на самата Айша, а тя е любимката на негова светлост, както всички знаят. Това е.
Намеси се петдесетгодишната куртизанка.
— Слушайте, в този харем днес мъжете не говорят за нищо друго, освен за жени. Не е чудно, че Махунд ги отдели, но това само влоши положението. Хората си мечтаят повече за това, което не могат да видят.
Особено в този град, помисли си Баал; на всичко отгоре в Джахилия на разпътните нрави, където до идването на Махунд с книгата му с правила жените се обличаха ярко и всички разговори бяха за чукане и пари, пари и секс, и не само разговорите.
Той каза на по-младата курва:
— Защо не се престориш за него?
— За кого?
— За Муса. Ако Айша му дава такава тръпка, защо да не станеш негова частна и лична Айша?
— Боже — каза момичето. — Ако те чуят да казваш това, ще ти сварят топките в масло.
Колко жени имаше Махунд? Дванадесет и една стара лейди, отдавна мъртва. Колко курви бяха зад „Завесата“? Отново дванадесет и тайно на обвития си в черно трон стоеше древната Мадам, все още противяща се на смъртта. Където няма вяра, няма и богохулство. Баал каза на Мадам за идеята си; тя уреди нещата с гласа си на болна от ларингит жаба.
— Много е опасно — произнесе се тя, — но може да бъде дяволски добре за бизнеса. Ще го правим внимателно, но ще го правим.
Петнадесетгодишната прошепна нещо в ухото на бакалина. Веднага в очите му започна да блести светлина.
— Всичко ми разкажи — помоли той. — Детството ти, любимите ти играчки, Соломоновите коне и всичко останало, разкажи ми как свиреше на тамбура и Пророкът идваше да гледа.
Тя му разказа и след това той я попита за нейното лишаване от девственост на дванадесетгодишна възраст и тя му каза това и след това той плати двойно повече от обичайната сметка, защото „това беше най-приятното време в живота ми“.
— Трябва да сме внимателни със сърцата им — каза Мадам на Баал.
Когато новината, че всяка от курвите от „Завесата“ е приела идентичността на една от жените на Махунд, се разнесе из Джахилия, тайната възбуда на градските мъже беше огромна, толкова се страхуваха от разкриване, първо, защото със сигурност щяха да изгубят живота си, ако Махунд или неговите помощници някога откриеха, че са били замесени в подобна непочтителност, и второ, заради собствената им похот новата услуга в „Завесата“ да не бъде спирана, за да може да задоволява собствената им похот, а тайната — да бъде запазена от властите. През тези дни Махунд се беше завърнал с жените си в Ятриб, предпочитайки хладния оазисен климат на севера пред джахилийската горещина. Градът беше оставен на грижите на генерал Халид, от когото нещата лесно можеха да бъдат скрити. За известно време Махунд обмисляше да каже на Халид да бъдат затворени всички бардаци в Джахилия, но Абу Симбел се беше изказал против подобно прибързано действие.