Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
— Джахилийците са новоприели исляма — изтъкна той. — Приемат бавно нещата.
Махунд, най-прагматичният от пророците, се съгласи за едно време на преход. Така в отсъствието на Пророка мъжете на Джахилия на тълпи ходеха в „Завесата“, която преживя трис-тапроцентно увеличение на бизнеса. По очевидни причини не беше разумно да се правят опашки на улицата и оттогава една опашка от мъже се кривеше в най-вътрешния двор на бардака, виейки се около централния фонтан на любовта, точно както поклонниците обикаляха около древния Черен камък. Всички клиенти на „Завесата“ бяха снабдени с маски и Баал, наблюдавайки от един висок балкон обикалящите маскирани лица, беше доволен. Имаше повече от един начин да откажеш Подчинение.
През месеците, които последваха, служителите на „Завесата“ се запалиха по новата задача. Петнадесетгодишната курва „Айша“ беше най-обичана от плащащите клиенти, точно както съименницата й от Махунд, и подобно на Айша, която живееше целомъдрено в своя апартамент в помещенията на харема в голямата джамия в Ятриб, тази джахилийска Айша започна да ревнува своето превъзхождащо положение на Най-любима. Тя се чувстваше обидена, когато някоя от „сестрите“ й се радваше на увеличение на клиентите или получаваше необичайно щедри бакшиши. Най-старата и тлъста курва, която беше приела името Сауда, разказваше на посетителите, а тя имаше какво да разкаже, и много от джахилийските мъже я избираха за нейните майчински и също така освежителни чарове — историята как Махунд се оженил за нея и Айша в един и същи ден, когато Айша била само дете. „В нас двете — казваше тя, ужасно възбуждайки мъжете — той откри двете половини на своята мъртва първа жена: дете и майка едновременно.“ Курвата „Хафса“ стана избухлива като адашката си и след като дванадесетте навлязоха духа на ролите си, съюзите в бардака започнаха да отразяват политическите клики в ятрибската джамия; например „Айша“ и „Хафса“ бяха заети в постоянни дребни съперничества с двете най-надменни курви, които винаги бяха смятани за малко надути от останалите и които сами си бяха избрали най-аристократичните самоличности, ставайки „Ум Салама Мазумитката“ и най-високомерната от тях „Рамла“, чиято съименница, единадесетата жена на Махунд, беше дъщерята на Абу Симбел и Хинд. Имаше и една „Зайнаб бинт Джахш“ и една „Джуайрия“, наименована по името на булката, пленена по време на един военен поход, и една „Рейхана Еврейката“, една „Сафия“ и една „Маймуна“, и най-еротичната от всички курви, знаеща номера, на които отказваше да научи конкурентката „Айша“: очарователната египтянка „Мария Коптянката“. Най-странната от всички беше курвата, която беше приела името на „Зайнаб бинт Хузайма“, знаейки, че тази жена на Махунд наскоро беше умряла. Некрофилията на нейните любовници, които й забраняваха да прави каквито и да било движения, беше една от противните страни на новия ред в „Завесата“. Но бизнесът си е бизнес и това също беше нужда, която куртизанките задоволяваха.
В края на първата година дванадесетте станаха толкова изкусни в своите роли, че техните предишни личности започнаха да избледняват. Баал, с всеки месец все по-късоглед и глух, виждаше формите на момичетата да се движат покрай него с неясни очертания, образите им бяха по някакъв начин удвоени, подобно на сенки, наложени върху сенки. Момичетата също започнаха да изпитват нови желания към Баал. През онази епоха за една курва беше обичайно при влизане в професията да си вземе такъв съпруг, който да не й създава каквито и да е неприятности — може би планина, може би извор или храст, — така че в името на приличието да приеме титлата на омъжена жена. В „Завесата“ правилото беше всички момичета да се омъжват за любовния чучур в централната градина, но сега се мътеше нещо като бунт и дойде денят, когато проститутките отидоха заедно при Мадам, за да обявят, че след като сега са започнали да мислят себе си за жени на Пророка, те изискват по-висока категория съпруг от някакъв бликащ камък, което в края на краищата си е почти идолопоклонство; и да кажат, че всички са решили да станат булки на нескопосника Баал. В началото Мадам се опита да ги разубеди, но когато видя, че момичетата говореха сериозно, тя прие тази точка и им каза да пратят писателя да се види с нея. С много кикот и бутане дванадесетте куртизанки прибраха препъващия се поет в тронната зала. Когато Баал чу плана, неговото сърце започна да бие толкова неравномерно, че той изгуби равновесие и падна, а „Айша“ изпищя в страха си: „О, Боже, ще станем негови вдовици преди дори да сме станали негови жени.“
Но той се възстанови: сърцето му си възвърна спокойствието. И нямайки мнение, се съгласи с дванадесеторното предложение. Мадам сама ги ожени и в тази бърлога на упадъка, в тази антиджамия, този лабиринт на богохулството, Баал стана съпруг на жените на бившия бизнесмен Махунд.