Талисманите на Шанара

И сега, в безпристрастната бяла светлина на истината на Меча, той видя, че всичко това е така. Един от тях. Той беше един от тях.

Той бе отблъснат от тази истина, от неизбежността на онова, което му бе показано и му се струваше, че вие от ужас, но не можеше да каже дали е така. Шадуин! Той беше Шадуин! Почувства как Кол отскочи далеч от него. Почувства как брат му се отдръпна. Но Кол не го пусна. Продължи да го държи. Няма значение какъв си, ти си мой брат, чу той. Няма значение какъв си. Ти си мой брат. Това помогна на Пар да не загуби разума си и да не полудее. То го опази от собствения му ужас. От ужасното откритие за собствената му същност.

Това му помогна да види останалата истина, която му се откри.

Той видя как неговата елфска кръв и наследство го бе свързала с Шадуините, които също бяха Елфи. Те идваха от един род и имаха обща история и бяха свързани така, както са свързани хората с общо минало. Но имаше възможност за избор. Той бе наследник както на Шанара, така и на Шадуините и не беше задължително да се превърне в онова, в което магията му би го превърнала. Убеждението, че му е предопределено да бъде едно от тези тъмни създания, беше лъжа, която Ример Дал му бе внушил. Сторил го бе там, в килията, където държеше Меча на Шанара, когато Пар влезе в Шахтата с Кол и Дамсон. Ример Дал му беше позволил да изпробва Меча като знаеше, че собствената му магия няма да позволи, защото тя бе преграда срещу истината, която не е приятна. Ример Дал му бе внушил, че е Шадуин, че е един от тях, че е съсъд на тяхната магия. И бе предизвикал у него онова съмнение, което се изискваше, за да не могат враждебните магии на Меча и на песента-заклинание да влязат в съгласие, като по този начин бе поставил началото на дългата спирала от колебания, която трябваше да доведе Пар до окончателното му преобразяване, когато заложеното в него стане толкова силно, че да се превърне във факт.