Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Талисманите на Шанара
Талисманите на Шанара - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Талисманите на Шанара

Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:

Докато Уокър Бо полагаше усилия да се освободи от Четиримата конници край Паранор, Рен Елеседил убеждаваше Върховния съвет да излезе срещу армията на Федерацията, която настъпваше на север, за да ги унищожи, а Морган Лех бе повел Дамсон и малката дружина на независимите към Тирс, за да освободят Падишар Крийл. В същото време Пар Омсфорд вървеше по следите на своя брат Кол.
1 ... 174 175 176 177 178 179 180 181 182 ... 193
Перейти на страницу:

И внезапно Равнинеца се появи, като с лекота се спускаше надолу по стълбите като фантом, озарен от светлината на магията. Силата искреше от върховете на пръстите му, по лицето му и в дълбините на очите му. Той ги виждаше, но в същото време не ги виждаше. Приближи без да забави крачка и без да отрони дума. Горе бе настъпил хаос, но още не бяха започнали да го преследват надолу. Пар дойде още по-близо, сякаш летеше, сякаш беше ефимерен. Вървеше право към Уокър, без да забавя ход.

— Пар Омсфорд! — извика У окър Бо.

Равнинеца продължи да приближава.

— Пар, угаси магията!

Пар се поколеба, като едва сега видя Уокър или може би едва сега го разпозна и забави крачка.

— Пар. Отдръпни магията. Ние не трябва…

Пар насочи срещу Уокър една огнена струя, която за малко не го повали. Магията на Уокър се събуди в негова защита и потуши огнената струя, превръщайки я в дим. Пар спря и двамата застанаха един срещу друг в мрака.

— Пар, това съм аз! — извика Кол от мястото си.

Брат му се обърна към него, но в погледа му не се четеше и следа от разпознаване. Магията на песента-заклинание съскаше и пееше около тях и плющеше като плащ, духан от вятъра. Морган също извика, умолявайки го да чуе, но Пар дори и не погледна към Планинеца. Той беше дълбоко смаян от магията, така погълнат от нея, че нямаше очи за нищо друго и не можеше да разпознае, дори гласовете на приятелите си. Обръщаше се ту към един, ту към друг, когато го викаха, но гласовете им само още повече възбуждаха магията.

Не можем да му помогнем да дойде на себе си, мислеше си отчаяно Уокър. Той не откликва на никой измежду нас. Вече усещаше как започват да ги търсят, чувстваше приближаването на Шадуините по съседните коридори. А щом Ример Дал стигне до тях…

И тогава неочаквано Дамсон Рей излезе напред, мина покрай Уокър, преди той да успее да я спре, изкачи се по стълбите и започна да приближава към Пар. Пар я видя, че идва и се приготви да я срещне. Магията зловещо просветваше от пръстите му. Дамсон приближи без никакво оръжие или магия, които да й помогнат, с отпуснати ръце, отворени длани и вдигната глава. В миг Уокър си помисли да се спусне и да я издърпа назад, но беше късно.

— Пар, — прощепна тя, когаго приближи и спря на трийсетина сантиметра от него. Намираше се на долното стъпало под него, вдигнала глава, червеникавата й коса бе прибрана назад и лицето й беше открито. Очите й бяха пълни със сълзи. — Мислех си, че никога вече няма да те видя.

Пар Омсфорд изумено я погледна.

— Страхувам се, че ще те загубя отново, Пар. Ще те загубя в ръцете на магията. В ръцете на твоя страх, че магията ще те предаде, както когато смяташе Кол за убит. Не ме оставяй, Пар.

В обезумелите очи се появи следа от разпознаване.

— Ела по-близо, Пар.

— Дамсон? — прошепна той изведнъж.

— Да — отвърна тя и се усмихна. Сълзите вече се стичаха по лицето й. — Обичам те, Пар Омсфорд.

Той дълго не се помръдна, застанал на стълбите в мрака, като изваян от камък, докато магията вилнееше в ръцете и краката, в цялото му тяло.

После изхлипа, нещо се беше събудило в него и той замижа, за да се съсредоточи. Тялото му се разтърси конвулсивно, магията просветна и отмря. Той отново отвори очи.

— Дамсон — прошепна той. Сега вече я виждаше, видя ги всички и се олюля напред.

Тя го хвана, когато падна и Уокър мигновено се озова също до него. После всички хванаха Равнинеца и го поведоха надолу по коридора, като го държаха изправен и гледаха съсипаното му лице.

— Не мога вече да дишам — прошепна им той. — Не мога да дишам.

Дамсон се притискаше до него и му шепнеше, че всичко е наред, че той е спасен, че ще го измъкнат оттук. Но Уокър видя истината в очите на Пар Омсфорд. Той водеше борба с магията на песента-заклинание, която беше на път да загуби. Каквото и да става с него, сега той трябваше да се изправи срещу магията, да се освободи от страховете и колебанията, които го бяха измъчвали седмици наред.

1 ... 174 175 176 177 178 179 180 181 182 ... 193
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)