Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
Пар. Чуй ме.
Той разтърси глава. Защо трябваше да слуша?
Пар Омсфорд!
Гласът бе рязък и почти ядосан. Пар веднага вдигна глава.
Чуй ме. Вслушай се в гласа ми. Кой съм? Кажи името ми.
Пар се взря в тъмното пространство пред себе си, като си мислеше, че вече наистина е полудял. Гласът, който чуваше, беше на Уокър Бо.
Изречи името ми!
— Уокър — прошепна той.
Думата бе като искра в мрака на неговото отчаяние и той скочи от нейния ярък пламък. Краката му се огънаха и Пар падна на пода, размахал ръце. Вгледа се в мрака без да може да повярва. Чу как демоните се разпръснаха с вой.
Чуй ме, Пар. Ние дойдохме за теб. Дойдохме да те освободим и да те отведем с нас. С мене е Кол. И Морган. И Дамсон Рей.
— Не — отрони се от устата му. Думата бе произнесена преди да помисли, но бе искрена. Това не можеше да бъде. Твърде много пъти се бе надявал. Беше се надявал и надеждата многократно го бе лъгала.
Помръдването във въздуха дойде по-близо и той усети присъствие, което не можеше да различи. Уокър Бо. Как ли бе стигнал до него? Как е възможно да е тук и да не може да го види? Дали не беше станал…?
Аз съм. Направих това, което бе поискано от мене, Пар. Възстанових Паранор и станах първия от новите Друиди. Превърнах се в това, което искаше Аланон, и изпълних неговата повеля.
Пар се изправи на крака, като дишаше тежко и протегна ръка в нищото.
Чуй ме. Трябва да дойдеш там, където те чакаме. Не можем да стигнем тук при теб. Трябва да използваш магията на песента-заклинание, Пар. Да я използваш, да се промъкнеш през вратата, зад която си затворен. Измъкни се и ела при нас.
Пар поклати глава. Да използва магията на песента-заклинание ли? След като беше положил толкова усилия, за да избегне това? Не, не може. Ако го направи, с него е свършено. Освободената магия щеше да го завладее и да го превърне в нещото, срещу което се съпротивляваше с огромни усилия. По-добре да умре.
Трябва, Пар. Използвай магията.
— Не — думата отекна с рязък шепот в тишината.
Ние не можем по друг начин да стигнем при теб. Използвай магията, Пар. Ако искаш да се измъкнеш от затвора си, затвора, който сам си създал, както и от този, в който Шадуините са те поставили, трябва да използваш магията. Направи го веднага, Пар.
Но Пар изведнъж бе решил, че това е още един трик, поредната игра на неговата или Шадуинската магия, гласове, които му се причуваха от спомените, за да го измъчват. Отново чу как демоните му се присмиват. Извърна се встрани и запуши ушите си с ръце и силно разтърси глава. Уокър Бо не бе тук. Нямаше никого. Беше сам, както през цялото време откакто бе доведен в тази крепост. Беше глупаво да мисли, че не е така. Това бе още едно проявление на нарастващото му безумие. Ярка полирана повърхност, в която се отразяваше онова, което навремето бе мечтал да се случи, но никога нямаше да стане.
— Няма да я използвам. Не мога.
Той изрече думите през зъби, просъска ги като анатема. Отдръпна се от източника на тази фалшива надежда, от несъществуващия глас, потъна в още по-дълбока тъма, навлизайки все по-навътре в мрака.
Гласът на Уокър Бо отново достигна до него, упорит и настойчив.
Пар. Ти ми казваше на времето, че магията е твоя дар и че тя ти е дадена с определена цел, че трябва да се използва за нещо. Ти ми каза, че трябва да вярвам в сьнищата, които ни бяха показани. Забравил ли си?
Пар се загледа в тъмнината пред себе си и си спомни. Беше казал тези неща при първата среща с Уокър в Хартстоун, преди толкова много седмици, когато Уокър отказа да отиде с него при Рога на пъкъла. Повярвай, настояваше той пред Мрачния чичо. Повярвай.
Използвай магията си, Пар. Освободи се.
Той се обърна, искрата пламна в тъмата на неговата безнадеждност, на неговото отчаяние. Той искаше да повярва отново. Както на времето бе накарал Уокър да повярва. Нима бе забравил това? Той закрачи през стаята, което му вдъхна известна решителност. Искаше да повярва. Защо не? Защо да не опита? Защо да не направи нещо, каквото и да било, само да не се предава? Видя как вратата сякаш се приближи към него в мрака, уголеми се. Тя бе бариерата, която не можеше да премине. Освен — освен ако използва магията. Защо не? Какво му оставаше.