Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
Питаше се дали чичо й и братовчедите й черпеха сили от своята вяра. Питаше се дали им е останала някаква вяра. Помисли си какви загуби бе претърпяла и дали и те са страдали като нея. Питаше се най-сетне дали щяха да се заемат с повелите на Аланон, ако знаеха от самото начало цената, която щяха да платят, за да ги изпълнят. Едва ли.
Светлината се появи на изток, където слънцето се изкачи на устните на света — бледо сребристо сияние, което очерта Драконовия зъб и гористите склонове под него. Светлината се процеждаше надолу към долината и изгонваше сенките от мъглата, като ги отдели от нея и пейзажът стана определен и сигурен. Звукът на барабани и маршируващи стъпки се чу в далечината, все още слаб, но неотменно приближаващ. Падишар Крийл спореше с Барсимон Оридио. Не можеха да се споразумеят каква да бъде стратегията на обединената армия, когато започне атаката. И двамата бяха хора със силна воля и не се доверяваха един на друг. Топора слушаше без да каже нищо — безстрастен и безизразен. Трис се бе отдръпнал настрани. Водачът на независимите се противопоставяше на настояването на Бар той да поеме общото командване. Тя се бе разграничила веднъж от тях. Не й се искаше да го прави отново. Не й харесваше какво става, вече не. Стоеше и наблюдаваше и не помръдна, когато спорът стана още по-разгорещен. Трис погледна към нея, очаквайки тя да се намеси. На юг биенето на барабаните се усили.
И тогава най-неочаквано от храстите се появи Стреса, наежи шипове за да се отърси от праха и листата, и забърза към тях. Рен се обърна, забравила за всичко останало. Не можеше да има и съмнение, че нещо извънредно бе накарало Комбинираната котка да се появи.
— Кралице на Елфите — пресипнало и накъсано започна тя. — Довели са Смоци!
Рен усети как сърцето й престана да бие и гърлото й се сви.
— Нали всичките ги оставихме в блатото — едва успя да каже тя.
— Намерили са още! Ссстт! — Тя вдигна влажната си муцуна, тъмните й очи бяха разширени и сурови. — Изглежда от Трис. Пуух! И войници също, но важното са Смоците. Поне пет са. Дойдох веднага щом ги зърнах.
Тя махна на другите да приближат Падишар Крийл и Бар бяха престанали да спорят. Топора и Чандос стояха рамо до рамо — като издялани от камък. Трис веднага се озова до нея.
Смоци.
Ставаше вече по-светло и мъглата се разпиляваше, когато армията на Федерацията излезе с бойна стъпка от тъмнината и настъпи към Долината на Рен. Дивизиите от воини в черно-бели униформи се разпръснаха в началото на долината и се заизкачваха към обширните възвишения. Колоните бяха широки и се простираха надалеч. По фланговете яздеха кавалеристи и имаше дървени контрафорси на колела, зад които се прикриваха стрелците, с процепи, през които да стрелят. Имаха защитни ограждения и огнени катапулти и към всеки батальон бяха прикрепени и Преследвачи в черни наметала.
Но всички погледи бяха обърнати към самия център на армията. Там се намираха Смоците, с блестящи черни метални брони и криви окосмени крайници — нещо средно между механизми и зверове — напредваха срещу Елфите и техните съюзници, към хората, които бяха изпратени да унищожат.
Рен Елеседил ги гледаше безчувствена. Знаеше какво означава тяхната поява: с Елфите е свършено. Тяхната поява означава, че с всичко е свършено.
Тя бръкна в туниката си, за да извади Елфовите камъни и пристъпи напред за своята последна битка.
— Стани, Пар!
Кол викаше насреща му и го дърпаше за ръката, опитвайки се да го изправи на крака. Той покорно се надигна, все още поразен от случилото се, смаян от откровенията на Меча. Чу се шум надолу по стълбите, докато онези, които бяха дошли за него — Уокър, Дамсон, Кол, Морган и високата, чернокоса жена, чието лице му бе непознато — бързо го наобиколиха. Мърко разтревожено кръстосваше наоколо. Нещо пълзеше надолу по стълбите, но мракът не позволяваше да се види. Всички врати към подземието бяха заключени, освен онази, която водеше обратно през двора към стените, които извеждаха навън. Поне този път им беше отворен и в далечината се виждаше как утринната светлина поръбва хоризонта над Руните.
Забеляза, че и Уокър гледа нататък. Уокър, облечен целия в черно, брадясал и пребледнял, но изглеждащ някак си по-силен от когато и да било, изпълнен с огън, който гореше отвътре. Като Аланон, помисли си Пар. Както някога е изглеждал Аланон. Уокър погледна за миг през отвора, застана в нерешителност, докато останалите бяха наобиколили Пар, но обърнати към затворените врати и стълбището с насочени оръжия.
— Накъде? — прошепна чернокосото момиче.