Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
— Кол — каза той тихо, когато те пуснаха Пар и той падна на колене до Дамсон. — Използвай Меча на Шанара. Не чакай повече. Използвай го.
Кол погледна Мрачния чичо с колебание.
— Но аз не съм сигурен какво ще последва от това.
Гласът на Уокър Бо стана твърд като стомана.
— Използвай Меча, Кол. Използвай го или ще го загубим!
Кол бързо се обърна и коленичи до Пар и Дамсон. Извади Меча на Шанара, хванал с две ръце дръжката му. Той трябваше да използва талисмана, но да понесе и последиците от това.
— Морган, наблюдавай стълбите — заповяда Уокър Бо. — Мати Ро, ти наблюдавай коридорите — той приближи до Пар. — Дамсон, пусни го.
Дамсон Рей погледна нагоре с отчаяние. В очите на Уокър се четеше неочаквана топлина, излъчваща едновременно успокоение и сърдечност.
— Пусни го, Дамсон — нежно каза той. — Отдръпнете се.
Тя пусна Пар и Равнинеца падна напред. Кол го хвана, прегърна го в миг, после взе ръката на брат си и я постави върху дръжката на Меча, като я прихлупи със своята десница.
— Уокър — прошепна той умолително.
— Използвай го! — просъска Мрачния чичо.
Морган се огледа неспокойно.
— Това не ми харесва, Уокър…
Но беше твърде късно. Кол бе отстъпил пред настоятелната команда на Уокър Бо, бе призовал магията. Мечът на Шанара се съживи и просветна и тъмният кладенец на Шадуинската крепост бе залян от светлина.
Обгърнат от задушаващ облак, парализираща нерешителност и унищожителен страх, Пар Омсфорд усети как магията на Меча прониква като огън в мрака и целия го изгаря. Магията на песента-заклинание се вдигна да я пресрещне, да я блокира, да изгради бяла стена от решително мълчание. В него се затвориха предпазни врати, превъртяха се ключалки и душата му така се разтърси, че той скочи на крака. Смътно чувстваше, че Кол е призовал магията на Меча, че силата му принадлежи на него, а не на Пар и нещата някак се обръщат наопаки. Той се отдръпна от настъпващата магия, неспособен да понесе истината, която тя би могла да му разкрие, като искаше само завинаги да се заключи в себе си.
Но магията на Меча на Шанара настъпи този път под настоятелната команда на брат му и проникна в него. Слушай, Пар. Слушай. Моля те, слушай. Думите си пробиха път през защитата на песента-заклинание и отприщиха онова, което следваше. В началото той си мислеше, че това са думите само на Кол и те пробиват неговата защита и пропускат бялата светлина. Но после разбра, че е и още нещо. Това беше неговата изнурителна потребност да разбере веднъж завинаги истината, макар най-лошата, да се освободи от съмненията и страха на незнанието. Твърде дълго бе живял така, за да може да продължи. Магията го бе предпазвала от всичко, но не можеше да го предпазва след като той не я искаше. Той бе на ръба на безумието и не можеше повече да се върне назад.
Пар достигна до гласа на брат си със своя собствен глас, настойчив и нетърпелив. Кажи ми. Кажи ми всичко.
Песента-заклинание се гънеше и съскаше като уловена котка. В края на краищата той все още можеше да я държи в своя власт, тя бе негово наследство и право по рождение и не можеше нищо да направи отвъд разума му и неговата потребност. Той бе отстъпвал пред волята й, когато страхът и съмнението подкопаваха неговите устои, но никога не й се беше поддавал напълно, а сега щеше завинаги да се освободи от съмнението.
Кол, рече умолително той. Брат му беше насреща, вдъхвайки му увереност. Кол.
Хванали здраво ръцете си върху Меча, те силно притискаха пръсти и се потопиха в светлината на магията. Кол успокои Пар, уверявайки го, че магията ще го излекува и няма да му причини зло и че каквото и да стане, той няма да изостави своя брат. И последната от бариерите, които Пар си бе изградил, отпадна, резетата се дръпнаха, вратите се отвориха и мракът беше разпръснат. Като разкъса и последния капан на песента-заклинание, той се отпусна с въздишка.
И тогава истината му се разкри. В него като поток нахлуха спомените. Всичко, което някога се бе случвало в живота на Пар, тайните, които той пазеше дори от себе си, онова, от което се срамуваше и притесняваше, провалите и загубите, за които не искаше да мисли, нахлуха в него. Те излязоха на светло и макар че в началото Пар искаше да избяга от тях, защото болката бе сурова и несвършваща, при всеки спомен силата му нарастваше и той можа да приеме техния смисъл и присъда.
После светлината се издигна и Пар видя себе си в настоящия момент: как беше тръгнал да търси Меча на Шанара, подтикнат от Аланон, пламенно възприел повелята му, нетърпелив да открие истината за себе си. Но доколко дълбоко и искрено бе това нетърпение? Защото всъщност откри, че бе възможно да е тъкмо като тези, срещу които се беше опълчил. Откри очакващия го Ример Дал, който му говореше, че не е този, за когото се мисли, че е нещо съвършено различно, едно от онези тъмни създания, Шадуините. Само думата е такава, бе му шепнал Ример Дал, само името. Шадуин, притежаващ Шадуинска магия. Имаше сила, която не се различава от тази на червенооките призраци, можеше да бъде като тях и да прави това, което правеха те.