Талисманите на Шанара

Дим се издигаше от стените и пода, където гореше магическият огън. Въздухът се изпълни с пепел. В недрата на Южното око бе черно като в нощ с изключение на онази твар долу. Тъмнината обгръщаше хората и Шадуините се стрелкаха насам-натам покрай тях, търсейки място, откъдето да нападнат. Дамсон бе улучена, обгорена и отхвърлена встрани толкова бързо, че Пар не можа да го предотврати. Тя се изправи, но падна отново. Кол мигновено се появи до нея, преметна я през рамо и забърза напред.

В този момент част от стълбището се срути и Уокър Бо изчезна, като се прекатури сред праха, камъните и пепелта. За миг Пар, Кол и почти изпадналата в безсъзнание Дамсон се оказаха сами върху срутващото се стълбище, загледани в бездната, където пулсираше светлината. Чуха как Мърко ръмжеше отдолу и видяха блясъка на Друидската магия.

— Какво правите там? Побързайте!

Морган Лех крещеше насреща им, внезапно изникнал от пушека и огъня над тях, стискайки в ръка потъмнелия и огнен Меч на Лех. Тъмнокосата жена бе все още с него, и тя също бе смазана, кръв се стичаше по лицето й. Те изникнаха сред пушилката и поведоха останалите към стръмнината. Пар се свлече надолу по откъртените камъни и се скри в тъмнината. Приземи се на крака и беше мигновено нападнат. Черните силуети го обкръжиха, но магията на песента-заклинание го спаси. Тя засия като броня около него, после избухна навън срещу нападателите му. Черните твари бяха отблъснати назад сред пушилката. Мърко префуча покрай него, замахвайки с лапи — сянка, която се появи и отново изчезна. Той чу шума от приближаването на останалите и само след секунди те бяха отново заедно.

Светлината отпред пулсираше и шумът от дишането й беше ужасяващ рев на безсилие и болка.

Те тръгнаха отново, като се оглеждаха в тъмното за Уокър и дивата котка. Шадуините постоянно ги нападаха, но Морган и Пар ги отблъскваха, като криеха Кол и жениге между тях. Дамсон започна отново да се съживява, но Кол продължаваше да я носи. Другата жена стъпваше напред сама, със стиснати зъби и огнен поглед. Преминаха през висок и тесен коридор, който се отваряше над тях към стълбището и изведнаж се озоваха в помещението със светлината.

То беше прилично на пещера и каменно, издълбано много отдавна от времето и елементите в земната кора — огромно помещение, от което излизаха тунели във всички посоки. В центъра му се намираше светлината. Светлината представляваше закръглена, пулсираща маса, цялата обвита с въжета от червен огън. Тя се издуваше и напрягаше, за да се освободи от въжетата, но не можеше. Изглеждаше като сраснала се с пода на пещерата, споена със скалата и сякаш изникнала от нейната сърцевина в мрака. Тя нямаше форма, нито самоличност, но нещо в нейното движение напомняше на Пар животно, уловено в капан. Шумът, напомнящ дишане, идваше от това движение и цялото помещение, което извеждаше нагоре към Южното око, изглежда бе свързано с това движение. То се разтърсваше и стените на крепостта също се разтърсваха с него. То въздишаше и пещерата и крепостта също въздишаха.