Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Няколко крачки по-нататък две момичета се бяха сгушили под мръсна дървена маса. У русото почти не беше останал живот. Ударите на сърцето ѝ отслабваха. Рун коленичи пред нея и ѝ даде опрощение.
— Благодаря, отче — със стържещ глас изхриптя тъмнокосото момиче с раздрано гърло.
Рун сведе засрамено очи. Мъртвите тук, както и всички други, убити от Елизабет, лежаха на неговата съвест. Любовта на сангвиниста носеше единствено смърт и страдания.
Един войник взе на ръце все още живото момиче и го отнесе до студената камина. Уви я в наметалото си и запали огън, като насочи цялото си внимание върху задачата. Рун затвори за последен път очите на приятелката ѝ. Двете бяха толкова млади, едва започваха да разцъфтяват.
Писък разцепи въздуха. Граф-палатинът наклони глава настрани, опитвайки се да разбере откъде идва звукът. Рум знаеше. От покоите на Елизабет.
Изправи се и поведе.
Един от войниците го следваше плътно по петите. Граф-палатинът като че ли изгуби желание да води и изостана. Елизабет някога го беше наричала братовчед. Той беше избрал другите благородници заради роднинските им връзки с нея. Всеки бе женен за една от дъщерите ѝ. Трябваше да бъде арестувана в присъствието на знатни лица, както изискваше положението ѝ.
Рун отвори вратата на спалнята на Елизабет. В един черен ъгъл хлипаше момиче. Друго момиче беше затворено в клетка с шипове, окачена високо във въздуха. Елизабет стоеше гола отдолу. Две прислужници люлееха клетката и нежното тяло на момичето се нанизваше на острите шипове. Кръвта капеше по бялата кожа на Елизабет.
Ужасен, Рун с мъка преглътна сълзите си. Той беше причината за всичко това.
Войниците се втурнаха да хванат слугините и да спрат люлеенето на клетката.
Сега граф-палатинът пристъпи напред.
-Вдовице Надажди, арестувам ви в името на краля.
— Ще платите скъпо за това нахлуване. — Елизабет изобщо не се опита да скрие голотата си. Тъмната ѝ коса се разлюля по белия ѝ гръб, докато се обръщаше към мъжете.
Изражението ѝ се промени, когато ги позна.
— Така значи. — На устните ѝ се появи жестока усмивка. — Дошли сте да умрете.
Рун пристъпи между нея и мъжете. Тя можеше да убие всички, но не и него. Извади нож от ръкава си.
— Моля те — рече той. — Не ме карай да го правя.
Тя залитна назад.
— Какво повече би могъл да вземеш от мен, Рун?
Той трепна и вдигна ножа така, че тя да го вижда.
Прекрасните ѝ сребристи очи се задържаха върху острието.
— Само с това ли ще ме пронижеш, свещенико?
Рун пристъпи към нея. Миризмата на топла кръв от кожата ѝ го опияняваше. С мъка овладя жаждата си.
— Внимавай, скъпи — прошепна тя. — И друг път съм виждала това твое изражение.
Рун промърмори молитва, после уви копринено въже около голите ѝ китки и я завърза.
— Вътре има благословено сребро — каза ѝ той. — Ако се опиташ да се освободиш, ще те изгори до кост.
— Покрийте я — нареди граф-палатинът.
Един войник метна мръсно одеяло върху окървавените ѝ рамене.
Тя сплете пръсти като в молитва. Очите ѝ намериха неговите. Рун прочете в тях мъка, съжаление и въпреки това, любов.