Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Топлата Ерин се размърда до него.
Или може би можеше да живее живота на смъртен мъж, извън стените на църквата.
Книгата засия по-ярко в ръцете ѝ.
Рун коленичи и сведе глава в молитва.
Книгата знаеше най-съкровените му желания.
От тъмнината отпред, от мрака на времето, се чуха стъпки.
Възкресеният беше дошъл.
Ерин падна на колене до Рун и Джордан последва примера ѝ. Книгата трепереше в ръцете ѝ. Не беше готова.
— Станете — нареди дрезгав глас.
Тримата се изправиха като един, без да вдигат глави.
— Ти ли ми донесе книгата, Рун?
— Да, Елеазар.
Ерин сподави ахването си. Елеазар? Помнеше, че това бе името на онзи, който бе скрил книгата в Масада. Пред нея не беше възкръсналият Исус Христос, а друго чудо.
Някой друг, който е бил възкресен преди много столетия.
Джордан наклони глава и я погледна въпросително. Не знаеше пред кого се намират.
Ерин обаче знаеше. Не стояха пред Христос.
Елеазар бе древната форма на името, предавано днес като Лазар.
Пред тях бе духовният водач на сангвинисткия клон на Римокатолическата църква, също както папата бе духовен водач на нейния човешки клон.
С все така сведена глава, тя му поднесе книгата и той я взе.
— Можете да я погледнете.
Ерин вдигна глава, макар още да се страхуваше да погледне него. Но въпреки това го направи. Мъжът пред нея беше висок, по-висок от Джордан. Дългата бяла коса се спускаше назад от лицето без бръчки. Дълбоко поставените очи бяха тъмни като маслини и строгото му лице ѝ се усмихваше.
Той обърна книгата така, че всички да я виждат, и я разтвори.
Златна светлина заструи от страницата, но алените букви, изписани на старогръцки от ръката на самия Христос, се четяха лесно. Ерин вече беше запомнила наизуст текста.
„Предстои голяма война на Небето. За да победят силите на доброто, от това евангелие, написано със собствената ми кръв, трябва да се изкове оръжие. Тримата от пророчеството трябва да отнесат книгата на Първия ангел за неговата благословия. Само така те могат да осигурят спасението на света.“
Лазар сякаш прочете думите с един поглед.
— Както виждате, книгата е в безопасност. Справихте се добре. Тази битка е спечелена, а без победата всяка надежда щеше да е изгубена.
— Звучи обещаващо — обади се Джордан.
— Но войната все още предстои. За да бъде предотвратена, трябва да намерим Първия ангел. — Ерин го гледаше с недоверие.
— Не сте ли вие? — попита Джордан.
–Не — отговори Лазар. — Не съм.
Ерин се огледа наоколо.
— Тогава кой е Първият ангел?
Томи завързваше връзките на обувките си. Альоша му бе обещал, че днес ще може да излезе навън. Беше затворен само от няколко дни, но му се струваше цяла вечност. Искаше да види небето, да усети вятъра. И най-вече искаше да избяга.
Преди няколко дни, докато бяха улисани в поредната видеоигра, от джоба на Альоша беше паднал нож със седефена дръжка. Томи го бе покрил с възглавница, а после го скри под дюшека си. Сега беше в джоба му. Не знаеше дали може да нарани някого. Никога не беше участвал в сбиване в училище.
Родителите му винаги го бяха учили, че насилието не е решение, но сега си мислеше, че именно то може да реши проблема му. Любезните молби определено не бяха помогнали.
Вратата се отвори. На прага стоеше Альоша със снежнобял кожух в ръце. Странното хлапе беше само по панталони и лека риза, не си бе направило труда да си вземе дори яке. Може би защото винаги беше ужасно студен.
Томи облече необичайната дреха.
— От какво е?
— От сибирска белка. Много топли.
Томи погали с ръка козината. Никога не бе пипал по-меко нещо. Колко ли дребни създания са били убити и одрани за ушиването на този кожух?
Альоша го поведе по дълъг коридор, нагоре по някакви стълби и през дебела стоманена врата, боядисана в черно. Люспи от боята паднаха в снега, когато Альоша я затръшна зад тях.
Томи бавно се завъртя в кръг. Намираха се в град, на пуст паркинг. Мръсният сняг бе отъпкан от множество крака. Небето бе закрито от тъмносиви облаци, сякаш наближаваше буря или нощ.
Томи видя шанса си за бягство и се втурна с все сили, но Альоша изведнъж се изпречи пред него. Томи зави надясно с надеждата да го заобиколи и да побегне покрай сградата. Альоша скочи отново пред него. Томи се метна наляво.
Но Альоша го спря за пореден път.
Томи извади ножа.
— Махай се от пътя ми?
Альоша отметна глава назад и се разсмя към безразличните сиви облаци.