Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Томи се опита да избяга, но се подхлъзна на леда и едва не падна в мръсния сняг. Альоша просто си играеше с него. Никога нямаше да успее да се измъкне. Щеше да си остане тук, завинаги свързан с това жестоко момче.
Сивите очи на Альоша блеснаха злонамерено. Приличаше на сврачка. Сврачките бяха симпатични малки птички, но пък нанизваха жертвите си на тръни и чакаха да им изтече кръвта. Около гнездата им беше пълно със скелети на по-дребни птички и мишки.
— Няма да ме пуснеш, нали? — попита Томи.
— Не може да те пусне — прогърмя глас зад тях.
Томи се обърна толкова бързо, че падна. Сивата киша изцапа кожуха му. Альоша го сграбчи грубо за ръката и го изправи, причинявайки му болка.
Свещеник с черно расо крачеше в снега към тях. Отначало Томи си помисли, че е онзи от Масада, тъй като облеклото бе същото, но този бе по-висок и по-едър, а очите му бяха сини, а не кафяви.
— От много време те очаквам, Томи — каза свещеникът.
— Вие ли сте онзи, за когото Альоша казва, че сте като мен?
— Альоша? — Мъжът се намръщи, после се усмихна, сякаш беше разбрал шегата. — А, това е... сленг, както го наричате вие. Пълното му име е Алексей Николаевич Романов, велик княз на Русия, наследник на трона на Руската империя.
Томи се намръщи. Човекът несъмнено се шегуваше.
— Не отговорихте на въпроса ми.
Свещеникът се усмихна. Студени тръпки побиха Томи.
— Колко грубо от моя страна. Не, не съм като теб. А като Альоша.
— Кой сте вие?
— Григорий Ефимович Распутин. И с теб ще станем страхотни приятели.
Ято сиви гълъби полетя в кръг високо над главата на мъжа, а сред тях летеше и една снежнобяла птица, подобна на лъч светлина в този сив ден. Томи я проследи с поглед, докато си мислеше за птицата в Масада, гълъба със счупеното крило. Спомни си как я вдига — точно преди животът му да се разпадне напълно.
Нима онзи акт на състрадание и милост го беше обрекъл?
Присви очи към бялата пица, която се спусна ниско и прелетя над тях. Гълъбът погледна Томи — първо с едното си око, после с другото.
Томи потръпна и откъсна поглед от небето.
Очите на птицата бяха зелени, като от обработен малахит.
Също като очите на гълъба в Масада.
Как бе възможно това? Как бе възможно всичко това?
„Всеки момент ще се събудя в някаква болнична стая, целият в тръби и системи.“
— Искам да се върна при старите си приятели — каза той, без да му пука дали не звучи като някакво капризно дете.
— Ще намериш много нови приятели през твоя дълъг, много дълъг живот — каза Распутин. — Това е съдбата ти.
Томи погледна отново към птиците. Копнееше да е там горе, да отлети с тях. Защо това не беше съдбата му?
Да има криле.
65.
Рун докосна кръста си. Бяха спечелили битката. Втрисаше го при мисълта колко близо бяха до загубата на всичко. Но накрая излязоха победители.
Елеазар замълча. Обърна книгата към себе си и прокара пръст под редовете, прочете ги отново, сякаш първия път ги беше разбрал погрешно. Но думите бяха същите.
— Значи сме спечелили първата битка — рече Джордан.
— Но какво означава онази „война на Небето“... и „Първи ангел“? — попита Ерин.
— Намерихме книгата — непоколебимо изтъкна Джордан. — Можем да намерим и ангела. Обзалагам се, че е по-голям от книгата. Не може да е чак толкова трудно, нали?
Ерин се разсмя и се облегна на него.
— Вярно.
Войникът бе прав. Вече бяха извършили невъзможното. Рун погледна към Елеазар.
— Откъде започваме?
Елеазар сбърчи чело.
— От пророчеството. Върнете се към пророчеството.
Рун чакаше.
Елеазар го изрецитира:
„Ще дойде ден, когато Алфата и Омегата ще излеят мъдростта си в Евангелие на безценната кръв, за да могат синовете Адамови и дъщерите Евини да го използват в нужда.
Дотогава благословената книга ще бъде скрита в кладенец на най-дълбок мрак от Момиче с покварена невинност, Рицар на Христа и Воин на Човека.
И други трима ще извадят книгата на светло. Само Жена на познанието, Рицар на Христа и Воин на Човека могат да отворят Христовото евангелие и да разкрият Неговата слава на света.“
— Това го направихме — кимна Джордан. — Какво трябва да направим сега, за да намерим ангела?
Елеазар затвори книгата.
— Това може никога да не се случи.
— Защо не? — намръщи се Джордан. — Намерихме книгата, нали така?
Елеазар въздъхна и надеждата напусна Рун с тази въздишка.
— Има вероятност триото вече да се е разтурило — предупреди Елеазар.
Рун се запита какво иска да каже Възкресеният. Как така триото да е разтурено? Всички бяха тук. Той постави едната си ръка върху ръкава на Джордан, а другата върху рамото на Ерин.