Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Златната светлина къпеше варовиковите стени около нея, които бяха изсечени в земята с древни чукове и длета и образуваха високо горе заострени сводове, подобно на готическа катедрала, продължаваща километри надолу под земята. Това място несъмнено е било строено много поколения наред.
Подът беше гладък като лед, полиран в центъра от минаването на безброй сангвинисти. Това бе нов вид древност, различен от тази на изоставена гробница или стара улица, по която там, където някога са минавали само крака и копита, сега се движат автомобили. Тук, в тази подземна катедрала, бавните ритми на атмосферата изглеждаха неизменни, но живи.
Тунелът свършваше в огромна зала. Засводеният таван се издигаше на петнайсет метра над тях и напомняше на Ерин за базиликата „Свети Петър“.
Но в това помещение нямаше и помен от пищното великолепие на катедралата, останала далеч над тях. Залата не беше украсена. Красотата идваше от простотата на линиите, от гладките извивки, които увличаха погледа нагоре и нагоре. Нямаше допълнителни добавки, които да се опитват да отвличат вниманието.
Помещението се осветяваше от факли, втъкнати в халки от ковано желязо, закрепени за каменните стени. Високо горе по тавана се виждаха черни ивици сажди.
В стените имаше полукръгли ниши. Във всяка от тях бе поставен прост цилиндричен пиедестал. Върху повечето се издигаха статуи на мъже и жени. Повечето бяха съсухрени като Пиер, но тези тук изглеждаха в покой и блаженство, а не измъчени.
Ерин спря и се загледа в една от тях. Златната светлина от книгата озари прекрасна жена със спускаща се до кръста коса, затворени очи, високи скули, загадъчна усмивка и деликатни длани, долепени молитвено под брадичката ѝ. Сребърният кръст на гърдите ѝ отрази светлината.
Ерин никога не бе виждал нещо по-красиво. Изражението на това лице ѝ напомняше за майка ѝ, когато пееше приспивна песен късно през нощта, след като баща ѝ отдавна беше заспал и двете се гушеха заедно в леглото на Ерин.
Книгата запулсира на гърдите ѝ, премахна чувството за загуба, напомни ѝ, че всъщност нищо не се губи.
Докато се взираше в жената, Ерин осъзна, че това не е статуя, а сангвинист, потънал в дълбока медитация. Рун беше споменал мимоходом за тях.
Уединените.
Усмихна се и продължи нататък, навътре в катедралата.
— По-добре е да останем при изхода — настоя Джордан, който си оставаше подозрителен и нащрек.
Тя го погледна. Джордан не бе проговарял на Рун, откакто бяха намерили Леополд.
— Искам да науча за Първия ангел. — Тя се обърна към Рун. — Затова дойдохме тук, нали?
Рун кимна утвърдително.
— Отиваме при най-стария от всички. Единственият, който може да благослови книгата. Възкресеният.
Сърцето на Ерин прескочи. Дори Джордан изглеждаше потресен.
„Възкресеният?“
Беше видяла достатъчно чудеса през последните няколко дни, за да не повярва на думите на Рун. Представи си разпятието, което навремето бе висяло на стената над леглото ѝ.
Нима щеше да се срещне с фигурата на кръста?
С онзи, който възкръснал от мъртвите три дни след екзекуцията си?
Рун докосна броеницата си и започна да реди молитви, за да успокои ума си. Изпитваше благоговение пред Възкресения, онзи, който бе направил възможен техния орден, който бе научил онези като Рун, че дори прокълнатите могат да търсят прошка. Без него Рун нямаше да бъде нещо повече от омърсено животно.
Той продължи напред в светилището.
Джордан зяпна, когато една от фигурите в нишите се раздвижи и обърна лице към тях.
— Статуите са живи. Също като Пиер.
— He — поклати глава Рун. — Не като Пиер. Те не са заловени и не страдат. Сами са избрали това.
Ерин се огледа.
— Защо?
— Мнозина избират след дълги години служба да се оттеглят тук, за да прекарат вечното си съществуване в съзерцание.
Рун знаеше, че някои са прекарали тук цяло хилядолетие, поддържани от съвсем малки глътки осветено вино.
Джордан повдигна вежди.
Рун се усмихна.
— Аз също исках да се оттегля от света на това място.
— И защо се е провалил този план? — Джордан изглеждаше недоволен, че Рун не е направил този избор.
— Кардинал Бернар ме призова да служа.
Рун бе благодарен, че е отговорил на призива. Да, беше открил книгата, но също така бе намерил Джордан и Ерин, както и нов живот. Може би с помощта на книгата щеше да се освободи от проклятието, да върви под слънцето, без да изпитва болка, да се храни просто и да живее живота на смъртен свещеник.