Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Внезапно Ерин затвори очи и пребледня.
— Какво има, Ерин? — попита Джордан.
Тя прочисти гърлото си.
— Ами ако аз не съм част от триото? Ами ако аз не съм Жената на познанието?
— Какви ги говориш? Разбира се, че си. Ти реши загадката на евангелието. Без теб никога нямаше да го намерим. И беше там, когато го превърнахме в книга. — Войникът говореше търпеливо, без тревога в гласа си.
Страхът обаче запълзя по гърба на Рун.
— Спомнете си какво точно гласи пророчеството — намеси се той. — В него се казва, че триото отваря Христовото евангелие и разкрива Неговата слава на света.
— И какво? — не разбра Джордан.
Ерин поклати съкрушено глава.
— Не бях там, когато книгата беше отворена. Не бях прекрачила прага на базиликата, преди да се появи златната светлина. Ти беше там. Рун също. Но не и аз. Още се намирах отвън с гвардееца.
— И си мислиш, че това е от значение? — възрази Джордан. — Нима едно прекрачване на прага е от значение?
— Ако аз не съм Жената на познанието, значи това е била Батори. — Ерин пое дълбоко дъх. — А аз я убих.
Рун се мъчеше да открие грешка в логиката ѝ, но както обикновено не успя. Всички бяха приели, че Ерин е Жената на познанието — тя бе в Масада, в Германия, в Русия и в Рим. Но абсолютно същото се отнасяше и за Батори. Тя винаги бе една крачка пред тях. Бе следвала следите, водещи до книгата, и бе определила как и къде трябва да бъде отворена тя. И именно тя държеше книгата при превръщането ѝ.
Рун затвори очи, осъзнал истината.
Възможно ли е кардинал Бернар да е бил прав от самото начало за Елизабет Батори? Затова ли Белиал бяха вземали по една Батори от всяко поколение и я бяха подчинявали с отвратителната цел да запазят Жената на познанието сред своите редици?
И ако това беше вярно, как изобщо можеха да се надяват да открият Първия ангел?
Според кардинал Бернар убитата в некропола жена бе последната от рода Батори.
Но Рун знаеше, че това не е съвсем вярно.
— Вие сте побъркани — заяви Джордан, прекъсвайки мислите му. — Ерин свърши цялата черна работа. А Батори е мъртва. Щом книгата е толкова умна, защо ѝ е трябвало да поставя невъзможна задача?
— Воинът е мъдър — кимна Елеазар. — Може би говори истината. Пророчествата често са двуостри мечове, посичащи всички, които се опитват да ги тълкуват.
Ерин не изглеждаше особено убедена.
Елеазар сведе глава и спря поглед върху Рун.
Свещеникът разбра, че не всичко е изгубено.
— Трябва да обсъдя един друг въпрос с отец Корза — каза Елеазар на останалите. — Ще ви помоля да ни оставите насаме.
— Разбира се — откликна Ерин и се отдалечи заедно с Джордан.
Когато останаха сами, Елеазар заговори отново, но шепнешком.
— Трябва да забравиш тази жена, Рун. Видях сърцето ти, но това не може да стане.
Рун позна истината в думите му.
— Ще го направя — твърдо заяви той.
Елеазар впери изпитателен поглед в Рун, сякаш го разнищваше до кости. Усещането не беше чак толкова странно и следващите думи на Елеазар го доказаха.
— Има ли друга от рода на Жената на познанието?
Рун сведе глава под този пронизващ поглед. Знаеше какво означава въпросът. Трябваше да си признае всички грехове и да изрови всичките си тайни, в противен случай със света можеше да е свършено.
Погледна Елеазар със сълзи в очите.
— Искаш твърде много.
— Трябва да бъде извършено, синко. — Гласът на Елеазар бе изпълнен със съчувствие. — Не можем да се крием вечно от миналото си.
Рун знаеше колко много бе жертвал самият Елеазар за света — и знаеше, че сега бе време и Елеазар да погледне към миналото.
Бръкна в дълбокия вътрешен джоб на расото си и извади куклата, която бе взел от прашната гробница в Масада. Опърпана, ушита от отдавна втвърдила се кожа, с едно липсващо око. Постави частта от болезненото минало в отворената длан на Елеазар.
Елеазар беше живял толкова дълго, че приличаше повече на статуя, отколкото останалите уединени — твърд, неподвижен, по-скоро мрамор, отколкото плът.
Но сега каменните му пръсти се тресяха и едва удържаха мъничката чуплива играчка. Елеазар я притисна в гърдите си, сякаш бе живо дете, за което скърбеше дълбоко.
— Страдала ли е? — попита той.
Рун си спомни мъничкото телце, приковано на стената от сребърни стрели, които я бяха изгаряли отвътре до последния ѝ миг.
— Умряла е в служба на Христа. Душата ѝ е в мир.
Рун стана, за да остави Възкресения сам с мъката му.
Докато се обръщаше, зърна как мраморът се разчупва.
Елеазар сведе глава.
Една сълза се отрони и капна върху прашното лице на куклата.