Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
На втория ден от една мелница в манастирските имоти дойдоха три товара с брашно. Колите се придружаваха от войници: брашното в днешно време бе скъпо като злато. Проверяваше го брат Джонатан, помощник-икономът на стария Кътбърт Белоглавия. Джак загледа Джонатан, докато броеше чувалите. Имаше нещо странно познато за него в лицето на младия монах. Сякаш приличаше на някой, когото Джак познава добре. Беше висок и длъгнест, със светлокафява коса — нищо общо с Филип, който беше нисък, мършав и чернокос. Но във всяко друго отношение, освен телесно, Джонатан напомняше на своя осиновител: момчето беше съсредоточено, много принципно, решително и амбициозно. Хората го харесваха въпреки прекалено строгото му отношение към морала — по същия начин, както обичаха и Филип.
Докато приорът отказваше да говорят, няколко думи с Джонатан беше втората добра възможност.
Джак изчака, докато Джонатан се разплати с войниците и коларите. Беше спокоен и уверен, а когато коларите му поискаха повече пари от договореното, отказа им кротко, но твърдо. На Джак му хрумна, че монашеското възпитание е добра подготовка за ръководене.
Ръководене. Слабостта на Джак в това отношение се беше показала много остро. Беше позволил един проблем да се превърне в криза заради непохватността си с хората. Всеки път, когато се сетеше за онова злополучно събрание, се ругаеше за глупостта си. Беше решил твърдо да намери начин да поправи нещата.
Коларите си тръгнаха с недоволно ръмжене, а Джак се приближи и подхвърли на Джонатан:
— Филип е ужасно ядосан за стачката.
В първия момент Джонатан като че ли се канеше да отвърне нещо неприятно — сам той явно беше доста ядосан — но накрая лицето му се отпусна.
— Изглежда ядосан, но отвътре е уязвен.
Джак кимна.
— Приема го лично.
— Да. Чувства, че строителите са се обърнали против него точно когато е най-притеснен.
— Май е така, донякъде — каза Джак. — Но Филип направи голяма грешка, като се опита да промени работните практики с решението си.
— Какво друго можеше да направи?
— Можеше първо да обсъди кризата с тях. Дори би могло те сами да предложат някои икономии. Но не мога да го виня, защото и аз направих същата грешка.
Като Филип, Джонатан искаше да обясни стачката с вероломството на мъжете, но вече виждаше с неохота другата страна на монетата. Джак реши да спре дотук. Беше посял семето.
Остави го и отиде при чертожния си под. Бедата, помисли си той, докато вдигаше чертожните прибори, бе в това, че градският миротворец беше Филип. Обикновено той беше съдията на прегрешилите и посредникът в споровете. Притеснително беше Филип да се окаже страна в спор, ядосан, обиден и неотстъпчив. Този път някой друг трябваше да постигне мир. А единствения човек, за когото Джак можеше да се сети, беше самият той. Като майстор строител, той беше посредникът, който можеше да говори и с двете страни, а мотивът му беше неоспорим — искаше да продължи строенето.
Останалата част от деня прекара в мислене как да се справи с тази задача и въпросът, който си задаваше непрекъснато бе: Какво би направил Филип.
На другия ден се почувства готов да се изправи пред него.
Денят беше студен и мокър. Рано следобеда Джак се промъкна в изоставения строеж, придърпал качулката на наметалото над главата си да не се намокри, уж че оглежда пукнатините в клерестория (проблем, който си оставаше нерешен) и зачака, докато видя Филип да бърза към къщата си откъм портиците. Щом влезе, Джак го последва.
Приорът винаги оставяше вратата си отворена. Джак почука и влезе. Завари го на колене пред малкия олтар в ъгъла. Достатъчно трябваше да се е молил. Правеше го в църквата по цял ден и през половината нощ, за да продължава и у дома си, отбеляза Джак. Огън нямаше: Филип пестеше. Изчака го мълчаливо, докато стана и се обърна. Тогава каза:
— Това трябва да се прекрати.
Добродушното обикновено лице на Филип беше стегнато и намръщено.
— Не виждам някаква трудност — отвърна той хладно. — Могат да се върнат на работа веднага щом пожелаят.
— По вашите условия.
Филип го изгледа мълчаливо.
— Няма да се върнат по вашите условия и няма да чакат вечно, докато се вразумите — добави Джак припряно. — Или това, което според тях е „вразумяване“.
— Няма да чакат вечно? Какво ще направят, като им омръзне да чакат? Няма да намерят работа другаде. Да не би да си мислят, че само тук страдаме от глада? В цяла Англия е. На всеки строеж правят съкращения.
— Значи ще чакате, докато ви дойдат на колене и помолят за прошка.