Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
— Да, моля.
— Ще го направя веднага. — Джак се обърна да си тръгне.
— Джак.
— Да?
— Благодаря ти.
Джак кимна мълчаливо и излезе. Тръгна в дъжда, без да вдига качулката си. Чувстваше се щастлив.
Следобеда мина по домовете на всички занаятчии и им каза, че на заранта ще има събрание. Онези, които не бяха се прибрали — неженените и сезонните работници най-вече — намери в пивницата. Само че бяха трезви, защото цената на ейла се беше вдигнала заедно с всичко останало и никой не можеше да си позволи да се напие. Единствения майстор, когото не можа да намери, беше Алфред, когото не беше виждал от два дни. Появи се най-сетне привечер. Влезе в пивницата със странно тържествуващо изражение на бичето лице. Не каза къде е бил, а и Джак не го попита. Остави го да пие с другите мъже и се прибра да вечеря с Алиена и децата.
На другата сутрин започна събранието преди приор Филип да дойде в навеса. Искаше да положи основата. Отново се бе подготвил много грижливо какво да каже, за да не провали каузата си с нетактичност. Отново се опита да се справи с нещата така, както щеше да го направи Филип.
Всички занаятчии бяха дошли рано. В залог беше поминъкът им. Един-двама от по-младите бяха със зачервени очи: Джак предположи, че пивницата е останала отворена до късно предната нощ и някои от тях замалко бяха забравили за беднотията си. Младежите и сезонните работници щяха да са най-трудните. По-старите майстори гледаха по-дългосрочно на нещата. Дребното малцинство жени занаятчийки бяха винаги предпазливи и сдържани, щяха да подкрепят всяко решение.
— Приор Филип ще ни помоли да се върнем на работа и ще предложи някакъв компромис — започна Джак. — Преди да дойде, трябва да обсъдим какво можем да сме готови да приемем, какво определено да отхвърлим и къде бихме могли да сме готови за преговаряне. Трябва да покажем на Филип единен фронт. Надявам се, че всички сте съгласни.
Последваха няколко кимвания.
Вложи малко повече яд в гласа си и продължи:
— Според мен трябва категорично да откажем да приемем незабавното освобождаване. — Джак удари с юмрук по пейката, за да подчертае непреклонността си по този въпрос. Някои души шумно се съгласиха. Знаеше, че точно това искане Филип нямаше да направи. Искаше по-горещите глави да се настроят да бранят древния обичай и практика по този въпрос, тъй че щом Филип отстъпеше, вятърът да спре да издува платната им.
— Също така трябва да браним правото на ложата да прави повишения, защото само майстори могат да съдят дали човек има умения или не. — Отново хитруваше. Съсредоточаваше вниманието им на нефинансовата страна на повишенията с надеждата, че след като спечелеха, щяха да са готови на компромис по заплащането.
— Колкото до работенето в светите дни, съм раздвоен. Празничните дни обикновено са въпрос на договаряне — няма всеобщ обичай и практика, доколкото знам. — Обърна се към Едуард Двуносия: — Какво ти е мнението за това, Едуард?
— Практиката е различна на различните места — отвърна Едуард.
Доволен беше, че търсят съвета му. Джак му кимна окуражително да продължи. Едуард взе да изрежда различни начини на договорка за светите дни. Събранието вървеше точно както му се искаше. Дългият спор по въпрос, който не беше особено проблематичен, щеше да отегчи хората и да изцеди енергията им за противопоставяне.
Само че монологът на Едуард беше прекъснат от един глас отзад:
— Всичко това е маловажно.
Джак видя, че заговорилият е Дан Бристъл, от сезонните работници.
— Един по един, моля. Нека Едуард да се доизкаже.
Но Дан не се остави така лесно.
— Зарежете го всичко това. Това, което искаме, е вдигане на заплатата.
— Вдигане? — Джак се ядоса на нелепата реплика.
За негова изненада обаче, Дан получи подкрепа. Заговори Пиер:
— Точно така, вдигане. Вижте — четири фунта самун струва пени. Кокошка, която била осем пенса, сега двайсет и четири! Никой от нас тука не пил силна бира от седмици, бас слагам. Всичко се вдига, но повечето от нас все още взели същите надници, на които ни наемат, което е дванайсет пенса седмично. Семейства трябва храним с това.
Сърцето на Джак изстина. Беше движил всичко добре, но това прекъсване разби стратегията му. Но се въздържа да спори с Дан и Пиер. Знаеше, че ще е по-убедителен, ако изглеждаше непредубеден.
— Съгласен съм с двама ви — каза той, за тяхна явна изненада. — Въпросът е какъв шанс имаме да убедим Филип да ни даде повишение в момент, когато приоратът привършва парите си?
Никой не реагира на това. Дан просто заяви:
— Трябват ни по двайсет и четири пенса седмично, за да оцелеем, а и тогава ще сме по-зле от преди.