Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
— Наполовина! — Не можеше да повярва.
— Зимното съкращение започва от днес.
Беше по-лошо, отколкото Джак бе очаквал. Сезонните работници обикновено напускаха някъде в началото на декември. Прекарваха зимните месеци в строене на дървени къщи или в правене на плугове и талиги за семействата си, или за да припечелят малко пари. Тази година семействата им нямаше да се зарадват, като ги видеха.
— Знаете ли, че ги връщате в домове, където хората вече гладуват?
Филип го изгледа ядосано.
— Разбира се, че го знаете — въздъхна Джак. — Съжалявам, че попитах.
Приорът каза твърдо:
— Ако не го направя сега, някоя неделя посред зима цялата работна сила ще се нареди на опашка за надниците си и ще им покажа на всички празно ковчеже.
Джак потръпна безпомощно.
— Нямам какво да възразя на това.
— Не е всичко — предупреди Филип. — От сега нататък никакво наемане, дори на мястото на напускащи.
— Не сме наемали нови хора от месеци.
— Нае Алфред.
— Онова беше друго — отвърна Джак смутено. — Все едно, никакво наемане.
— И никакви повишения.
Джак кимна. От време на време по някой чирак или ратай молеше да бъде повишен в зидар или каменоделец. Ако майсторите преценяха, че е достатъчно опитен, молбата се удовлетворяваше и приоратът трябваше да му плаща по-високи надници. Джак напомни:
— Повишението е право на зидарската ложа.
— Не се опитвам да го променям — отвърна Филип. — Просто моля зидарите да отложат всякакви повишения, докато гладът отмине.
— Ще поставя въпроса пред тях — отвърна Джак уклончиво. Предчувстваше, че ще си има неприятности заради това.
Филип продължи:
— От сега нататък няма да се работи в светите дни.
Светите дни бяха твърде много. По принцип бяха празнични, но дали на работниците ще се плаща за празнични дни беше въпрос на договаряне. В Кингсбридж правилото беше, че ако два или повече свети дни се паднат в една седмица, първият беше платен празничен, а вторият — неплатен свободен ден по избор. Повечето хора предпочитаха да работят и на втория. Сега обаче нямаше да имат тази възможност. Вторият свят ден щеше да е задължително неплатен празничен.
Предстоящото обясняване на тези промени пред ложата го притесни.
— Всичко това би се приело много по-добре, ако мога да го представя като въпрос за обсъждане, вместо като нещо вече решено.
Филип поклати глава.
— Ще си помислят, че е открито за договаряне и че някои предложения може да бъдат смекчени. Ще предложат половината свети дни да останат работни и да се разреши ограничен брой повишения.
Прав беше, разбира се.
— Но дали е разумно? — попита Джак.
— Разбира се, че е разумно — отвърна Филип раздразнено. — Просто няма място за уговорки. Вече съм притеснен, че тези мерки може да не се окажат достатъчно — никакви отстъпки не мога да направя.
— Добре. — Точно сега Филип явно нямаше настроение за компромиси. — Нещо друго има ли? — попита Джак предпазливо.
— Да. Спри да купуваш материал. Изчерпваш припасите камък и дърва.
— Дървата ги получаваме безплатно! — възрази Джак.
— Но трябва да плащаме за превоза.
— Вярно. Добре. — Джак отиде до прозореца и погледна камъните и дървените трупи, складирани долу в манастирския двор. Направи го по инстинкт — знаеше какви са запасите. — Това не е проблем. При намалената работна сила ще ни стигне материал до следващото лято.
Филип въздъхна уморено.
— Не гарантирам, че ще можем да вземем сезонни работници лятото. Зависи от цената на вълната. Няма да е зле да ги предупредиш.
Джак кимна.
— Толкова ли е зле?
— По-зле, отколкото помня да е било някога — отвърна приорът. — На тази страна й трябват три години хубаво време. И нов крал.
— Амин.
Филип се прибра в къщата си. Джак прекара предобеда в размисъл как да се справи с промените. Имаше два начина да се строи неф: просвет след просвет, като се започне от мястото под купола и се продължи на запад; или ред по ред, като първо се положи основата на целия неф и след това се зида нагоре. Вторият начин беше по-бърз, но искаше повече зидари. Беше възнамерявал да приложи него. Но сега премисли. Строенето просвет след просвет беше по-подходящо при намалена работна сила. Имаше и още едно предимство: всякакви промени, които въведеше в плана си предвид съпротивлението на вятъра, можеше да се изпитат на един или два просвета, преди да се приложат върху цялата сграда.
Тревожеха го и дългосрочните последствия от финансовата криза. Работата можеше да се забавя все повече с годините. Мрачно си представи как е остарял, посивял и изнемощял, без да е постигнал амбицията на живота си и най-накрая го погребват в манастирското гробище, в сянката на така и недовършената катедрала.