Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
— Да работим поне докато се опитам да разубедя Филип — прикани ги Джак отчаяно.
Едуард Двуносия рече:
— Ако работим, можеш ли да гарантираш, че на всеки ще му се плати за цялата седмица?
Знаеше, че не може да предложи такава гаранция. Не и при сегашното настроение на приора. Хрумна му все пак да каже „да“ и да плати със свои пари ако се наложи, но се сети веднага, че всичките му спестявания нямаше да стигнат да покрие седмичните надници. Затова отвърна:
— Ще направя всичко по силите си да го убедя и мисля, че ще се съгласи.
— За мен не е достатъчно — рече Дан.
— И за мен — заяви Пиер.
— Няма гаранции, няма работа — отсече Дан.
За отчаяние на Джак, всички се съгласиха. Ако продължеше да им се противопоставя, щеше да загуби и малкото авторитет, който му бе останал.
— Ложата трябва да действа като един — цитира той обичайната фраза. — Всички ли са за спирането?
Потвърдиха го в хор.
— Така да бъде — въздъхна Джак. — Ще го кажа на приора.
Епископ Уейлрън влезе в Шайринг, следван от цяла малка армия придружители. Граф Уилям го чакаше в притвора на църквата на пазарния площад. Уилям се намръщи озадачен: беше очаквал работна среща, а не официална визита. Какво ли беше намислил коварният епископ сега?
С Уейлрън имаше някакъв непознат на дорест кон. Беше висок и дългокрак, с дебели черни вежди и голям клюнест нос, с неизменно сякаш презрително изражение на лицето. Яздеше до Уейлрън като равен, но не носеше облекло на епископ.
Щом слязоха, Уейлрън представи непознатия:
— Граф Уилям, това е Питър от Уеърхам, който е архидякон на служба при архиепископа на Кентърбъри.
Никакво обяснение какво търси Питър тук, прецени Уилям. Уейлрън определено кроеше нещо.
Архидяконът се поклони и рече:
— Вашият епископ ми каза за щедростта ви към Светата Майка Църквата, лорд Уилям.
Преди да успее да отговори, Уейлрън посочи енорийската църква.
— Тази сграда ще бъде съборена, за да се отвори място за новата църква, архидяконе.
— Назначили ли сте вече майстор зидар? — попита Питър.
Уилям се зачуди защо един архидякон от Кентърбъри толкова се интересува от енорийската църква на Шайринг. Но може би беше просто учтивост.
— Не. Не съм намерил майстор още. Има много строители, които търсят работа, но не мога да намеря някой от Париж. Изглежда целият свят иска да строи църкви като в Сен Дени и строителите, които познават стила, много се търсят.
— Може би е важно — рече Питър.
— Има един строител, който може би ще е от полза. Чака да се видим с него по-късно.
Уилям отново се озадачи. Защо Питър смяташе, че е важно да се строи като в Сен Дени?
— Новата църква ще е много по-голяма, разбира се — каза Уейлрън. — Ще навлезе много по-навътре в площада.
Никак не му хареса наставническият тон на епископа. Уилям възрази:
— Не мога да позволя църквата да навлезе в площада.
Уейлрън го погледна раздразнено, сякаш бе казал нещо неуместно.
— Защо пък не?
— Всяка педя от площада носи пари в пазарните дни.
Епископът изглеждаше готов да спори, но Питър се намеси с усмивка:
— Сребърният чучур не бива да се запушва.
— Точно така — кимна Уилям.
Той плащаше за тази църква. За щастие четвъртата лоша реколта не беше се отразила особено на дохода му. По-дребните селяни плащаха рентата в натура и мнозина от тях му бяха дали чувала със зърно и двете гъски, макар и да преживяваха на жълъдова супа. Освен това чувалът зърно струваше десет пъти повече от това, което бе получавал преди пет години, а вдигането на цената многократно компенсираше загубите от разорени арендатори и измрели от глад крепостни. Все още имаше средства за новия строеж.
Заобиколиха зад църквата. Тук беше жилищен квартал и носеше много слаб доход. Уилям обясни:
— Можем да строим от тази страна и да съборим всички тези къщи.
— Но повечето са домове на клирици — възрази Уейлрън.
— За духовниците ще намерим жилища.
Уейлрън не остана доволен, но нищо повече не каза.
В северния край на църквата ги удостои с поклон плещест, към трийсет годишен мъж. По облеклото му Уилям прецени, че трябва да е занаятчия. Близкият помощник на Уейлрън, архидякон Балдуин, го представи:
— Човека, за когото ви казах, милорд епископ. Алфред от Кингсбридж.
На пръв поглед мъжът не вдъхваше много доверие: приличаше на вол, едър, як и глуповат. Но ако го погледнеше човек по-внимателно, имаше нещо лукаво в изражението му, като у лисица или хитро псе.
Архидякон Балдуин продължи:
— Алфред е синът на Том Строителя, първия майстор на Кингсбридж. Самият той беше майсторът известно време, докато не го измести доведеният му брат.