Устоите на Земята (Част втора)

— Не ме интересува Сен Дени. Вярвам, че душата на горката ми майка ще бъде опростена и с църква в традиционния стил.

Епископ Уейлрън и архидякон Питър се спогледаха. Уейлрън му заговори тихо:

— Един ден тази църква може да е катедралата на Шайринг.

Всичко му стана ясно. Преди много години Уейлрън кроеше да премести седалището на диоцеза от Кингсбридж в Шайринг, но приор Филип го беше надиграл. Сега съживяваше плана си. Този път изглежда щеше да действа по-хитро. Предния път просто бе помолил архиепископа на Кентърбъри да изпълни искането му. Сега щеше да започне със строежа на нова църква, голяма и достатъчно престижна, за да стане катедрала и в същото време да си създаде съюзници като Питър в кръга на архиепископа, преди да направи прошението си. Всичко това беше много добре, но Уилям искаше просто да вдигне църква в памет на майка си, за да облекчи прехода на душата й през вечните пламъци. Опитът на Уейлрън да го използва за свои цели го възмути. От друга страна, ако катедралата се преместеше тук, щеше да е страхотен успех за Шайринг и изгодата за него щеше да е голяма.

— Има още нещо — каза Алфред.

— Да? — подкани го Уейлрън.

Уилям ги погледна.

Алфред беше по-едър, по-силен и по-млад от епископа. Можеше да го събори на земята с едната ръка вързана зад гърба, но се държеше като по-слабия в боя. Преди години Уилям щеше да се ядоса, ако видеше някое превзето хилаво попче да се налага над силен мъж, но такива неща вече не го ядосваха: така стояха нещата на този свят.

Алфред заговори тихо:

— Мога да доведа с мен цялата работна сила на Кингсбридж.

Думите му приковаха вниманието на тримата.

— Я повтори — каза Уейлрън.

— Ако ме наемете за майстор строител, ще доведа с мен всички занаятчии от Кингсбридж.

— Как да сме сигурни, че говориш истината? — попита Уейлрън предпазливо.

— Не ви моля да ми вярвате — отвърна Алфред. — Дайте ми работата условно. Ако не направя каквото обещавам, ще напусна без заплащане.

По различни причини и тримата слушащи мразеха приор Филип и възможността да му нанесат такъв удар изведнъж ги заинтригува силно.

Алфред добави:

— Няколко от зидарите са работили на Сен Дени.

— Но как можеш да ги доведеш със себе си? — попита го Уейлрън.

— Важно ли е? Да речем, че предпочитат мен пред Джак.

Уилям реши, че тук Алфред лъже, а и Уейлрън изглежда си помисли същото, след като накриви глава и го изгледа много дълго. Само че преди това Алфред май беше казал истината. Каквато и да беше истинската причина, като че ли беше убеден, че може да доведе със себе си майсторите от Кингсбридж.

— Ако дойдат с теб тук, работата в Кингсбридж съвсем ще спре — каза Уилям.

— Да — отвърна Алфред. — Ще спре.

Уилям погледна Уейлрън и архидякона.

— Трябва да обсъдим това по-подробно. Добре ще е да обядва с нас.

Уейлрън кимна съгласен и каза на Алфред:

— Последвай ни до къщата ми. Тя е в другия край на площада.

— Знам я. Аз я строих.