Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
Филип извърна очи.
— Никого няма да карам да ми коленичи. Не вярвам да съм давал повод да се очаква такова поведение от мен.
— Не сте и точно затова дойдох да ви видя. Знам, че всъщност не искате да унизите тези хора — не ви е в нрава. А и ако се върнат обидени и унизени, ще работят лошо в следващите години. Тъй че от моя и от ваша гледна точка, трябва да им позволим да запазят достойнство. А това означава да направим отстъпки.
Джак затаи дъх. Това беше голямото му слово и това беше моментът му „сега или никога“. Ако Филип и сега останеше непреклонен, бъдещето изглеждаше мрачно.
Филип помълча дълго. Джак видя на лицето на приора как разумът се бореше с чувствата. Най-сетне погледът му омекна и той предложи:
— По-добре да седнем.
Джак едва потисна въздишката си на облекчение, докато сядаше. Беше помислил какво да каже след това; нямаше да повтори спонтанната нетактичност, която бе проявил със строителите.
— Не се налага да променяте замразяването на покупките на материали — започна той. — Също така мораториумът за наемане на нови работници може да остане — никой не възразява на това. Смятам също, че може да бъдат убедени да не се работи на светите дни, ако спечелят отстъпки в други области. — Помълча, докато казаното се утаи. Дотук даваше всичко и не искаше нищо.
Филип кимна.
— Добре. Какви отстъпки?
Джак си пое дъх.
— Това, което най-силно ги обиди, беше забраната за повишения. Смятат, че се опитвате да си присвоите древното право на ложата.
— Обясних ти, че намерението ми не е такова — отвърна Филип раздразнено.
— Знам, знам. Разбира се, че ме уверихте. И аз ви повярвах, но те не. — На лицето на Филип се изписа обида. Как можеше да не му вярва някой? Джак добави припряно: — Но това е минало. Ще ви предложа компромис, който няма да ви струва нищо.
Филип го погледна заинтригувано.
— Оставете им да продължат да одобряват молби за повишение, но отложете свързаното с това повишаване на заплатата с година. — И си помисли: „намери сега някакво възражение на това, ако можеш“.
— Ще приемат ли? — попита Филип скептично.
— Струва си да се опита.
— А ако не мога да си позволя повишаване на заплатата и след година?
— Прехвърлете моста като стигнете до него.
— В смисъл, да го предоговоря след година?
Джак сви рамене.
— Ако се наложи.
— Разбирам — отвърна Филип уклончиво. — Нещо друго?
— Най-големият препъникамък е моменталното освобождаване на сезонните работници. — Джак вече беше съвсем откровен. Този въпрос не можеше да се смекчи. — Незабавното освобождаване не е било позволявано на никой строеж в Християнския свят. Краят на седмицата е най-ранното. — За да не се чувства Филип толкова глупаво, Джак добави: — Трябваше да ви предупредя за това.
— Значи трябва само да ги наема за още два дни?
— Не мисля, че това вече ще е достатъчно — отвърна Джак. — Ако бяхме подходили другояче в началото, можеше да мине, но сега ще искат повече компромис.
— Не се съмнявам, че имаш нещо на ум.
Имаше и това бе единствената реална отстъпка, която трябваше да поиска.
— Сега е началото на октомври. Обикновено освобождаваме сезонните работници в началото на декември. Хайде да се срещнем на средата и да го направим в началото на ноември.
— Това ми дава само половината от нужното.
— Дава ви повече от половината. Все пак печелите от изчерпването на запасите, отлагането на повишенията на заплати и светите дни.
— Това са дреболии.
Джак се отпусна унило. Беше направил всичко по силите си. Нямаше повече аргументи, никакви средства да го убеди, нищо повече за казване. Беше пуснал стрелата си. А Филип все още упорстваше. Беше готов да признае поражението си. Погледна каменното лице на приора и зачака.
Филип извърна очи към олтара в ъгъла. Помълча дълго. Най-сетне погледна отново Джак и каза:
— Трябва да го поставя пред катедралния съвет.
Джак отмаля от облекчение. Не беше победа, но почти. Филип нямаше да помоли монасите да обсъдят нещо, което сам не е одобрил и най-често те приемаха това, което искаше.
— Надявам се да приемат — промълви Джак.
Филип стана и сложи ръка на рамото му. За първи път се усмихна.
— Ако поставя въпроса толкова убедително като теб, ще приемат.
Изненада го тази внезапна промяна в настроението.
— Колкото по-скоро приключим с това, толкова по-малки ще са последствията.
— Знам. Много ме ядосва, но не искам да се карам с теб.
Неочаквано му подаде ръка.
Джак я стисна и се почувства по-добре.
— Да кажа ли на строителите да се съберат в навеса сутринта и да чуем решението на катедралния съвет?