Нишката на покварата

Разломът Ксарана, въпреки различията, пъстротата и постоянните борби за територия между обитателите му, бе обединен от един показател — всички те живееха в Разлома, което ги правеше различни. Ала ето че сега отделните фракции бяха загърбили различията си, за да се преборят с враг, който заплашваше всички тях, и Лоното бе мястото, където или щяха да отблъснат вълната, или да умрат в бой.

Бяха примамили Различните в Плетеницата — лабиринтът от смъртоносни пътечки, охраняващ западните граници на Лоното. Там противните създания можеха да се промъкват максимум по две наведнъж, а местата, където пътят се разширяваше достатъчно, за да пропусне повече от две или три накуп, бяха осеяни с всевъзможни капани — експлозиви, режеща тел или запалителни течности. Повече защитници бяха разположени по високите точки на Плетеницата, за да отстрелват гнусовраните, които служеха като разузнавачи на Възлите, и да прикриват подковата от плоски камъни, граничеща със западната част на долината, в случай че Различните решат да пренебрегнат тесните дефилета и се изкачат по горните точки на Разлома. Когато човек водеше бойни действия тук, бе задължително да мисли триизмерно.

Малко след разсъмване пътеките на Плетеницата вече гъмжаха от трупове на Различни твари, ала защитниците постепенно биваха изтиквани назад. До Юги достигнаха известия за сраженията северно и южно от Лоното, където вражеските сили се опитвали да заобиколят Плетеницата, за да нападнат долината от източната страна. Това бе първият тактически ход, който правеха. Юги ни най-малко не беше обезпокоен от това. Чаросплетниците изобщо не знаеха как трябва да се води една война — те просто бяха убедени, че трябва да помитат всичко по пътя си, без да се интересуват от загубите, които можеха да претърпят. Хиляди Различни зверове лежаха мъртви като доказателство за бойната им некадърност.

И въпреки това накрая не бе изключено да излязат прави по отношение на убедеността си, че можеха просто да прегазят всичките си врагове благодарение на численото си превъзходство. Амунициите на защитниците привършваха и засега балансът на загиналите беше в тяхна полза, ала ако се наложеше да захвърлят далекобойните си оръжия и да встъпят в близък бой, нещата щяха да се променят драстично. В добавка не се забелязваше и следа от Възлите и Чаросплетниците, както и — както мрачно отбеляза Юги — от Аления орден. Къде по духовете беше помощта, която Кайлин и нейните Сестри трябваше да осигурят? Дори само с комуникацията между отделните отряди да помагаха, пак щеше да им бъде от полза, ала Сестрите сякаш бяха потънали вдън земя.