Нишката на покварата

— Нямат край — въздъхна Номору, докато вдигаше лакираната си пушка и опираше приклада на рамото си. Тя хвърли бърз поглед на Юги и добави с безизразен вид: — Ще ми се да бях останала с Кайку.

Мъжът се засмя, ала в смеха му се долавяше нещо пресилено и безнадеждно.

Въпреки обстоятелството, че от Възлите продължаваше да няма и следа, тяхното присъствие се усещаше все повече и повече в начина, по който действаха Различните. Те атакуваха, след което се връщаха и се прегрупираха като истинска бойна единица, а нападенията им ставаха все по-организирани с напредването на деня. Юги подозираше, че Възлите се държаха на разстояние, след като стрелците като Номору ги бяха научили колко опасно е да излизат на показ.

След като скренделът успя да се прехвърли над барикадата, атаките като че ли намалиха интензивността си за известно време.

Промъкването на хищника бе резултат от чиста случайност — прекалено много стрелци сменяха оръжията си точно в този момент, което даде възможност на пъргавото същество да пробие защитата им. Сега Различните ги връхлетяха отново — тъмните им силуети се стрелкаха между пламъците и гъстия дим. Пушките загърмяха, запращайки железните куршуми в нападателите с изключителна бързина, разкъсвайки кости и плът.

Ала този път хищниците сякаш бяха неуязвими.

На защитниците им отне доста време, докато разберат, че стрелбата им не води до никакъв резултат. Те бяха прекратили огъня, очаквайки съществата от предните редици да се строполят на земята, за да започнат да стрелят по онези зад тях. По времето, когато Юги закрещя на артилеристите да побързат и поредният залп от куршуми не успя да спре настъплението, Номору изведнъж осъзна какво ставаше.

Зверовете използваха телата на загиналите като щитове.

От димната завеса изпълзяха половин дузина гауреги, всеки от които бе помъкнал трупа на свой събрат пред гърдите си — безжизнени планини от мускули, които се тресяха като кукли, докато куршумите потъваха в мъртвата им плът. Чудовищните хуманоиди бавно, но неотклонно стопяваха разстоянието, делящо ги от бранителите, а зад тях настъпваше орда други хищници. Номору успя да повали два гаурега благодарение на отличните си стрелкови умения, и още един се строполи на земята, улучен в крака от находчив защитник, ала в мига, в който туловищата им се сгромолясаха, други зверове ги вдигнаха и продължиха напред. Топът изгърмя, но в бързината си артилеристите не успяха да се прицелят точно — гюлето попадна в средата на вражеския отряд и нанесе сериозни поражения на неприятеля, ала междувременно предните редици успяха да достигнат барикадата и вече започваха да се катерят по нея.

Защитниците захвърлиха пушките и извадиха мечовете си, готови да посрещнат страховитите създания. Юги видя как изгърбен гаурег сграбчва една Различна жена за крака и я запраща към стръмния склон на дефилето; костите й изхрущяха зловещо, когато тя се размаза в скалите. В следващия момент мъжът с кърпата на челото вече беше до чудовището и разряза дясната му китка с меча си, разкъсвайки сухожилия и мускули. Звярът изрева от болка, после се загърчи, когато двама мъже го нападнаха откъм гърба и забиха стоманените си остриета в тялото му. Огромната му челюст увисна и светлината в очите му помръкна, докато се строполяваше на земята с предсмъртен гъгнещ хрип.