Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Юги се огледа за Номору, ала от кльощавата следотърсачка не се виждаше и следа. Гукането на острилия го предупреди тъкмо навреме, за да се обърне и посрещне звяра, скочил от барикадата към него. Мъжът се отдръпна светкавично и хищникът се приземи на земята, ала в следващия миг вече се бе изправил на задните си крака и раздра ризата на Юги със закривения си нокът, пропускайки кожата му на милиметър. Ответният удар на командира на защитата бе изпреварен от гърмежа на пушка от лявата му страна — изстрелът проби черепната броня на чудовището и го повали на прашната земя. Още преди да погледне към спасителя си, вече знаеше кой е той. Номору се бе притаила в една ниша по-нагоре в прохода и поваляше хищниците един след друг. Ръкопашният бой не й се удаваше много, ала за сметка на това в стрелбата бе ненадмината.
След като вече знаеше къде се намираше тя, Юги се хвърли отново в битката. Част от барикадата бе рухнала под тежестта на гаурегите, които се катереха по нея. Земята бе осеяна с паднали тела — както на нападатели, така и на защитници. Макар и Различните да наброяваха по-малко от хората, на всеки загинал звяр умираха по трима души. Юги зърна един мъж, чието гърло бе брутално разкъсано, и се втурна на помощ на боеца, изправил се сам срещу брутална фурия. Командирът на защитата веднага разпозна създанието благодарение на описанието на Кайку. То приличаше на някакъв демоничен глиган — многобройните му бивни бяха огромни и извити, копитата му наподобяваха широки остриета, гърбът му бе покрит с остри шипове, а чудовищната му зурла бе зловещо озъбена. Опитът му да се намеси бе предотвратен от някакво същество, което се появи изневиделица пред него — кошмарна паякообразна твар, надаваща пронизителни писъци, която сякаш се състоеше от гигантска паст, обрамчена от гърчещи се пипала, и слузесто черно туловище без нито един косъм по него. То вече бе ранено и изглеждаше обезумяло от болка; Юги го довърши за секунди и се насочи към първоначалната си цел, ала мъжът вече бе смачкан под краката на фурията и лежеше окървавен и бездиханен в прахта.
Мъжът с кърпата на главата щеше да се втурне след звяра, движен от някакво нелогично чувство за вина, задето бе оставил мъжа да умре, когато чу свистенето на вятърните аларми зад гърба си — призрачен, жалостив вой, идващ от изток. Наблюдателните постове на Либера Драмач възвестяваха тревога посредством въртенето на кухи дървени тръбички, закачени на дълги нишки — така създаваха шум, който можеше да бъде чут на километри. Бяха откраднали тази идея от Говорителите в императорските съвети, които използваха същите приспособления, само че по-малки, за да въдворяват ред сред аудиторията. Юги се боеше да не чуе този сигнал от мига, в който бяха започнали битката.
Врагът бе успял да направи пробив някъде по отбранителната линия. Намираха се в Лоното, зад позициите на Либера Драмач. Това бе сигнал за отстъпление.
Той обаче се втурна след фурията. Битката още не беше свършила, въпреки че Различните не бяха много и защитниците ги покосяваха един след друг, макар и с цената на сериозни загуби от тяхна страна. Ако изобщо щяха да се оттеглят, трябваше да пролеят колкото се може повече Различна кръв. Мислейки си за улиците на своя дом и за краката на зверовете, които ги тъпчат, мъжът се остави да бъде завладян напълно от гнева и яростта, след което се хвърли с удвоени сили в схватката.
Границите на Лоното бяха защитени от всевъзможни съоръжения, като най-добре укрепена бе западната му част. Враговете, които нападаха града от северните, южните или източните склонове, щяха да се озоват на дъното на долината, предоставяйки на бранителите преимуществото на височината, където можеха да обстрелват неприятеля от околните плата. Не така обаче стояха нещата със западната граница. Всеки, избрал да атакува оттам, щеше да се окаже над града, а Либера Драмач нямаше да може да използва артилерията си от страх да не порази собствените си сгради. Нашествениците щяха да се излеят от скалите като буйна река, устремяваща се надолу в стръмен водопад, заливащ терасовидната структура на селището. Поради тази причина западният ръб се охраняваше най-строго; ала понеже вещерската армия нахлуваше от изток, най-силният й удар бе концентриран именно там.