Покана за екзекуция (Романи)

Когато се откъснех от преследвачите и свърнех от мекия червеникав път в парка, за да стигна през него до нивята и до гората, оживлението и блясъкът на лятото за мен бяха като съчувствен трепет от страна на единодушната природа. Тук през пролетта високо и слабо се виеше сред елхите копринено-лазурната синевка; едва забележимата тъмна малинова пеперуда със зелена подплата навестяваше разцъфналите боровинки; през откритите места бързаше бялата зорница с оранжеви крайчета на крилата; сега обаче през юни там, където имаше сенки и трева, покрай пътечките до мостчетата, тихо пърхаше черно-ръждивата кадифянка, появяваща се с тайнствено постоянство само през година; и пак по същите места се отпускаше на припека, разтворила крилца върху листата на младите трепетлики червено-черната, напръскана с бяло еуфидриа. Ето, събрала крилца, полупрозрачна, с графитни жилки, бялата овощна пеперуда е кацнала върху разцъфтелия само от погледа на спомена ми крайпътен репей, а от него излитат и се стрелват нагоре един след друг два самеца на червената лицена; все по-високо и по-високо се издигат те, бият се, а сетне победителят се завръща върху своето цветче, където вместо овощната пеперуда се мъдри пъргава, рижава, изумрудено-седефена отдолу аглаева седефка. Всички те бяха обикновени насекоми, обаче внезапно можеше да спре дъха ми появата на нещо отдавна мечтано, необикновено. Помня как веднъж забелязах на клонка до вратичката във външната ограда на парка притежаваната от мен само в купени екземпляри най-безценна, тъмнокафява, украсена с тънък бял зигзаг отгоре, текла синевка. Преди мен в губернията я бяха забелязвали само веднъж и изобщо тя беше чаровна рядкост. Примрях. Не ми беше на сгода да я захлупя — бе кацнала близо до дясното ми рамо, и аз с безкрайни предпазни мерки започнах да прехвърлям зад гърба си сакчето от едната ръка в другата; синевката междувременно ме изчакваше с хитър израз на крилцата: те бяха плътно стиснати и долните, снабдени с опашчици, подобни на мустачета, се триеха едно в друго с дискообразно движение — може би със звук, твърде висок по тон, за да го долови човек. Най-сетне сакчето със замах изфуча над нея. Всички сме чували стона на тенисиста, когато на ръба на победата губи, пропуснал лека топка, и с ужасни страдания се изстъпва на пръсти, отметнал глава и залепил длан на челото си. Всички сме виждали лицето на прочут гросмайстор, когато изведнъж местният любител Борис Исидорович Шах му вземе дамата. Но нямаше кой да ме види, когато изтърсвах клонката от мрежичката и гледах дупката в тюла.