Покана за екзекуция (Романи)
- Автор: Набоков Владимир Владимирович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Искусство и дизайн
Электронная книга - «Покана за екзекуция (Романи)». Краткое содержание книги:
5
Паркът, който отделяше къщата от полята и горите, беше див и гъсто обраснал в крайречната си част. Из онези места изминаваха лосове, което по-малко сърдеше нашия пазач Иван, достолепен плещест старец с широка брада, отколкото беззаконното самовнедряване на случайни летовници. Имаше и прави пътеки, и лъкатушни, всички те се преплитаха като в лабиринт. През първите години на изгнанието си мама и аз можехме още без усилие да обходим мислено целия парк, и старата, и новата част, но сега вече забелязвам, че Мнемозина започва да се сбърква и смутено да се спира сред мъглата, където като на старинни карти личат обвити в облак тайнствени бели петна — тера инкогнита.
Из неожънатите нивя оттатък парка въздухът гъмжеше от пеперуди сред дивното изобилие от маргарити, скабиози, камбанки — всичко това се плъзга сега като пъстроцветна омара пред очите ми, напомня онези прелитащи покрай широките прозорци на вагон-ресторанта безкрайно омайни ливади, които никога не ще изследва пленникът пътник. А оттатък нивята като тъмна стена се възправяше гората. Бродех с часове из дебрите, обичах да намирам дребните педомерки, принадлежащи към рода „еупитеция“: тези нежни нощни същества с размер колкото нокътче денем залепват за дървесната кора, разперили бледи крилца и повдигнали мънички коремчета. Описани са огромно количество техни видове и въпреки че природата е оцветила тези пеперудки в сивкаво (като при това точно обособява ливреята на всеки вид), гъсеничките им — а те живеят по ниските растения — са с ярките багри на цветните листенца. Бавно се движех из слънчевата зеленина, оглеждах от всички страни дънер след дънер — о, колко мечтаех през онези години да открия нов вид еупитеция! Шареното ми въображение, което сякаш ми се подмазваше и се водеше по детинския ми ум (а всъщност някъде зад сцената в конспиративна тишина грижливо готвеше разпределението на събитията от моето далечно бъдеще), ми поднасяше призрачни извадки с дребен шрифт: „Единственият известен екземпляр Enpithecia petropolitanata е бил уловен от руския ученик (или «от младия колекционер…», или още по-добре «от автора на…») в Царскоселска околия на Петербургска губерния през 1912 г.… 1913 г.… 1914 г.…“
А сетне настъпи едно неспокойно юнско утро, когато почувствувах необходимостта из основи да изследвам обширната блатиста местност оттатък Оредеж. Като изминах пет-шест версти покрай реката, накрая я прекосих по гъвкавото-дъсчено мостче, откъдето се виждаха къщурките по близкия пясъчен склон, песекинята, жълтите греди на зеления бряг и пъстрите петна дрехи, нахвърляни от селските момиченца, които бляскаха и се белееха из плитката вода, кряскаха, гмуркаха се, плискаха се, без да обръщат ни най-малко внимание на минувача, сякаш той бе сегашният ми безплътен пратеник.
На противоположния нисък бряг, където започваше арктиката, гъсто сборище дребни пеперудки, най-вече мъжки синевки, пиянствуваше върху черната кал, мазно изпогазена и наторена от кравите, и целият лазурен рой се вдигна във въздуха изпод краката ми, сетне, поблещукал, отново се спусна долу след отминаването ми.
Пробих си път сред раздърпаните ниски борчета и стигнах моя мъхест, сивкав и ръждив рай. Преди слухът ми да долови характерното жужене на двукрилите, примляскването край туфите, сподавения крясък на голямата бекасина, бях заобиколен от тези полярни пеперуди, които познавах само от научните списания, тъй като разните шметерлингсбухи88 с картинки за средноевропейските наивници, ако изобщо споменаваха тези северни рядкости, не смятаха за необходимо да ги илюстрират — „защото обикновеният любител едва ли ще се натъкне на тях“ — фраза, която ме вбесява и в пошлите ботанични атласи, употребена спрямо редките растения. Не само ги виждах пред очите си, не само живи, а и в естествено хармоничното им взаимоотношение с родната среда. Струва ми се, че това остро и някак приятно вълнуващо усещане за екологично единство, толкова добре познато на съвременните природолюбители, представлява ново или най-малкото по нов начин осъзнато чувство — и само тук, по тази линия, парадоксално се набелязва възможност да възникне синтез между идеята за личността и идеята за общността.
88
Книги за пеперуди (нем.). — Б.пр.