Покана за екзекуция (Романи)

Май само моите родители разбираха безумната ми, мрачна страст. Случваше се моят толкова невъзмутим баща изведнъж с разкривено лице да се втурне от верандата в стаята ми, да грабне сакчето и да хукне обратно, за да се върне десетина минути по-късно с провлачения стон „аааа“ — изпуснал чудесен ел-албум! Дали защото „чистата наука“ само отегчава или разсмива интелигентния еснаф, но с изключение на моите родители си припомням само неразбиране, раздразнение и подигравки заради моите пеперуди. Щом дори такъв заклет любител на природата като Аксаков е могъл в изключително бездарното си „Колекциониране на пеперуди“ (приложението към студентските му „Спомени“) да изпъстри добронамерените си дрънканици с всякакви нелепости (не зная дали е бил по-наясно за разните славянофилски бърнета и мъздруги), можем да си представим невежеството на обикновения образован човек по този въпрос. Досега с безпомощна досада си спомням как селският ни лекар, милият доктор Розанов, на когото като на учен човек аз, десетгодишен, оставих да наглежда скъпоценните какавиди на рядка нощенка (пътувахме в чужбина и не се реших да ги взема), преспокойно ми писа в Биариц, че прекрасно се били излюпили — но всъщност вероятно ги бе изяла мишка, защото след завръщането измамникът тържествено ми поднесе някакви охлузени копривни пеперуди, кой знае защо, увити в памук, сигурно селските дечурлига му ги бяха наловили из градините. Рано се разкри за мен и нещо друго, именно че ентомологът, смирено зает с работата си, непременно събужда някакви странни чувства у ближните си. Наканим се да идем на пикник с братовчедите си и аз, понеже знам, че наблизо до избраната горичка има чудесно резерватче, тихомълком, без да преча на никого, но като чувствувам вече, че опъвам нервите на близките си, предварително съм понесъл скромните си принадлежности към дългата пътна кола, миришеща на катран, или към червения автомобил, лъхтящ на чай (така миришеше бензинът през 1910 година), и току някоя възрастна наша роднина или чужда мустаката гувернантка се обади: „Vraiment, Volodya87, защо поне този път не оставиш сакчето вкъщи. Нали ще играете на каш-каш и на полицаи и разбойници — за какво са ти тези пеперуди? Нима ти харесва да разваляш удоволствието на всички?“ до крайпътния знак „Nach Bcdenlaube“ в Бад Кисинген (Бавария) тъкмо бях настигнал излезлия на разходка татко и монументалния бледолик Муромцев, доскорошен председател на Първата Дума, когато той обърна мраморната си глава към мен и важно изрече: „И умната, момче, само да не се разтичаш подир пеперудите: това разваля ритъма на разходката.“ На тясната от ароматните храсти пътечка от Гаспра (Крим) към морето през ранната пролет на 1918 година някакъв (…) часовой, куц глупак с обеца на едното ухо, искаше да ме арестува, задето уж съм бил сигнализирал със сакчето на английските кораби. През лятото на 1929 година, когато гонех пеперудите из Източните Пиренеи, май нямаше случай да мина пеш през някое село със сакче в ръката и когато се обърна, да не видя вцепеняващи се по пътя ми обитатели, сякаш аз бях Содом, а те жени на Лот. Още десет години по-късно в Крайморските Алпи забелязах веднъж как след мен лъкатушно-тихо, змийски се люшка тревата и като се върнах, настъпих един тлъст полски стражар, убеден, че незаконно ловя пойни птици за продан. Америка изрази май още по-нездрав интерес към мен. Навъсените фермери с безмълвен жест ми посочваха надписа „Риболовът забранен“; от прелитащите по шосето автомобили ехтеше подигравателен рев; сънените кучета, безразлични дори към най-зловонния бродяга, се надигаха и с ръмжене се насочваха срещу ми; дечицата истерично питаха — какво прави чичото? — своите озадачени майки; старите опитни туристи искаха да знаят дали не съм рибар и дали не събирам щурчета за стръв; списание „Лайф“ ме потърси по телефона да ме пита дали не искам да ми направят цветна снимка как преследвам популярните пеперуди с популярен обяснителен текст; и веднъж в пустинята, някъде из Ню Мексико, сред високите юки с лилийни цветове и настръхнали кактуси две-три мили подир мен вървя огромна врана кобила.