Реката на тайните [bg]

Мърсър си спомняше фантастичната история, която Гари Барбър бе съчинил през последните пет години и която го бе довела до това затънтено място.

След зашеметяващия успех на Ернан Кортес срещу ацтеките през 1519 година испанските конквистадори бяха насочили вниманието си към Южна Америка, търсейки златото на могъщата империя на инките. След като с предишната си експедиция спечелил благоразположението на крал Карл V, Франциско Писаро пристигнал в Перу през 1531 година със сто и осемдесет души и двайсет и седем коня, точно когато приключвала продължителна гражданска война между инките. Той незабавно напуснал крайбрежния си гарнизон Сан Мигел, за да се срещне в Каямарка с новия владетел Атахуалпа. Подкрепен от трийсетхилядна армия, Атахуалпа не се страхувал от малката група испанци, но по-късно бил пленен. Народът му платил откупа, като два пъти напълнил със сребро и веднъж със злато стая с размери пет на седем метра, приблизително двайсет и четири тона благородни метали. Съкровището било пренесено до брега, за да отпътува за Испания, а вождът на инките бил убит на 29 август 1533 година. Три месеца по-късно Писаро завършил окончателно победата си, като превзел Куско, столицата на инките, и направил Манко Капак, брата на Атахуалпа, марионетен владетел.

През 1536 година Манко Капак вдигнал закъснял бунт срещу испанците, обградил Куско и след продължителна обсада подпалил града. Но не могъл да поддържа въстанието и се оттеглил в планинската крепост Виткос, откъдето повел кампания срещу войниците на Писаро. През 1544 година испанците го убили. Дотогава от империята на инките изтичал постоянен поток от злато, сребро и изумруди. Товарели съкровищата на кораби в новия град Лима, откъдето ги изпращали в складове в Панама Сити. Оттам златото било премествано в карибските търговски центрове Номбрес де Диос или Порто Бело. Маршрутът на мулетата минавал по Ел Камино Реал, Кралския път. Веднъж в годината от Испания пристигали галеони, които откарвали плячката в Европа.

Като част от бунтовническата кампания срещу конквистадорите, Манко Капак изпратил хора, които да спрат потока от злато, сребро и скъпоценни камъни. Макар че не притежавали ненаситната алчност на испанците към благородните метали, инките смятали, че златото е Потта на Слънцето, главното божество в религията им, а среброто — Сълзите на Луната. Планът на Манко Капак бил воините му да нападнат кервана в най-гъстата част на джунглата, докато прекосява провлака, и да вземат колкото е възможно повече скъпоценности. Щом бъдело отнето от испанците, съкровището щяло да бъде скрито до времето, когато конквистадорите бъдат изгонени от Перу и империята на инките бъде възстановена.

С помощта на симароните, избягали роби, живеещи на малки племена в джунглата, воините на Манко Капак създали няколко тайни селища в Панама и почнали да се подготвят за нападенията. Като използвали информацията, събрана от избягалите роби, инките разучили маршрутите и графика и започнали атаките. Първите нападения били маломащабни и предпазливи и не донесли голяма плячка, но научили бунтовниците на много неща за оръжията и тактиката на испанците. Те започнали да нанасят бързи удари и да се оттеглят с каквото можели да носят в укрепленията си, далеч от местата, където испанците можели да ги преследват. Скоро инките атакували и по-големите кервани, с по триста и повече мулета, натоварени със злато от наскоро разработените мини в Потоси и Хуанкавелика.