Войната срещу рулите [bg]

Джеймисън примигна и се досети какво се е случило.

„Твоите логически процеси са възхитителни — намеси се язвително изуолът, — макар и малко бавни. Да, аз се намирам в командната зала на кораба със затворена стоманена врата между себе си и пълзящите растения. Предлагам да използваш своето оръжие, за да си проправиш незабавно път през тях и да влезеш в кораба. Няколко звяра се намират съвсем наблизо, а ти очевидно не можеш да разчиташ отново на защита от растението-убиец.“

Джеймисън бързо се отправи към сала, като заобикаляше сивите растения. За щастие салът беше извън досега им. Той се изкатери върху него и отвори капака на простия механизъм за управление. После изсипа в шепата си малката капсула на бластера. Беше напълно безпомощен, докато не заредеше капсулата и не я сложеше на мястото й.

Нагласи капсулата в гнездото за зареждане и затвори капака. Това беше всичко. За десет минути една атомна реакция, започната от сравнително малкото останали неутрони в капсулата, щеше да извърши зареждането напълно. Той обаче не възнамеряваше да чака толкова дълго. Приблизително за три минути щеше да има необходимия заряд.

Клекна в почти пълния мрак, готов, ако се наложи, веднага да измъкне капсулата и да зареди оръжието. Не беше сигурен, че ще успее, но не можеше да направи нищо друго. Опасното положение му беше съвсем ясно. И самият факт, че от изуола не идваше никакво опровержение, потвърждаваше наличието на опасност.

Докато чакаше, взирайки се в черните сенки около поляната, той заговори тихо, като наблягаше на всяка дума.

— И така, рулите не са знаели за растението рит. Това не е изненадващо. То е един от малкото такива видове в познатата галактика. Но за да ги хване всичките, трябва да са се натъкнали на него през нощта. Така ли беше, или си бил все още в транс, подобно на глупаво животно, за каквото са те взели?

„Отхвърлих хипнозата още преди да ме пренесат в кораба с антигравитационната плоча, за която ме бяха завързали с вериги — бе бързият и надменен отговор на изуола. — Бяха много, и то въоръжени, и помислих, че ще е по-добре да не им показвам колко лесно бих могъл да се освободя, така че се престорих, че съм в безсъзнание, а те ме заключиха в складовото помещение. Там скъсах веригите. Чаках да разбера дали пак ще напускат кораба, но изведнъж се чу нещо като гръм и всички излязоха навън. Не можех да разбера нищо от странните им мисли, но бяха развълнувани. Изведнъж се развълнуваха още по-силно и после, след около минута, мислите им спряха съвсем внезапно. Досетих се какво се е случило, но за да се уверя, излязох от склада и погледнах през главния люк. Вече бе станало много тъмно, но тъмнината не ми пречи да виждам. Всички бяха мъртви.“

На Джеймисън му се искаше да вижда също така добре на тъмно. Стори му се, че нещо се движи в края на поляната, но не беше сигурен. Трите минути сигурно вече бяха почти изтекли. Не биваше да чака повече. Внимателно, макар ръцете му да трепереха, той взе малките щипци от скобата до кутията за захранване, отвори капака и извади капсулата. После я постави в оръжието, завинти капачето и облекчено въздъхна.