Отровни думи [bg]

— Смятам, че е възможно — отвърна главният инспектор с безпристрастен тон.

— Ще ги проверим — увери го по-младият мъж. — Но дори да се окаже, че един от тях е оръжието на убийството, това не означава, че го е използвал Оливие. Всеки би могъл да хване ръжена и да смачка главата на онзи човечец.

— Вярно е. Но само Оливие е запалил камините тази сутрин, при това с ръжена.

Като главен инспектор бе длъжен да подозира всеки, но това никак не радваше Гамаш.

Бовоар даде знак на едрите мъже, които стояха на вратата, да влязат. Оборудването за временния щаб бе пристигнало. Изабел Лакост също се появи и отиде при колегите си край печката.

— Запазих стаи в пансиона — заяви. — Впрочем попаднах на Клара Мороу. Покани ни на вечеря у тях.

Гамаш кимна. Това беше добре. Можеше да научат много повече на приятелско събиране, отколкото по време на разпит.

— Оливие ми каза имената на хората, които снощи са били на смяна в бистрото. Отивам да ги разпитам — докладва Лакост. — Няколко екипа претърсват селото и околностите за оръжието на убийството, като най-вече разглеждат ръжени за камина и други подобни инструменти.

Инспектор Бовоар приключи с обяда си и отиде да дава насоки за оборудването на щаба. Полицай Лакост излезе да провежда разпити. Гамаш винаги се чувстваше зле, когато хората от екипа му тръгваха нанякъде. Всеки път ги предупреждаваше да не забравят с какво са се захванали и кого търсят. Убиец.

Преди години главният инспектор бе загубил един от полицаите си, който бе паднал жертва на издирван от тях престъпник. Проклет да е, ако отново го допуснеше. Но все пак не можеше да предпазва всички и по всяко време. Трябваше най-накрая да ги остави да правят каквото намерят за добре, както се бе наложило да постъпи с Ани.