Отровни думи [bg]

Мирна потръпна. Огледа се за отворен прозорец, от който нахлува студен и влажен въздух. Погледът ѝ премина по голите тухлени стени, масивните греди и редицата от големи индустриални прозорци. Отиде да ги провери, но всички бяха затворени — освен един, открехнат леко, за да се проветрява жилището.

Докато крачеше по широките чамови дъски обратно към кухнята, се спря до черното чугунено кюмбе, разположено насред просторната стая. Огънят в него пращеше. Жената вдигна кръглия капак и мушна вътре още една цепеница.

— Сигурно е било ужасно — приближи се Клара до приятелката си.

— Да… Бедничкият, просто лежеше на пода. Отначало дори не видях раната.

Седнаха на дивана срещу печката. Питър им донесе две чаши скоч и безшумно се оттегли обратно в кухнята. Оттам можеше да ги вижда и да ги чува, но нямаше да им се пречка.

Наблюдаваше как двете жени се привеждат една към друга, докато отпиват от питиетата си, и разговарят тихо, приятелски. Питър им завидя. Извърна се и се зае да разбърква ябълковата супа с чедър.

— Какво мисли Гамаш? — попита Клара.

— Изглеждаше не по-малко объркан от нас. И какво изобщо правеше този непознат човек в бистрото? Мъртъв! — възкликна Мирна.

— Убит — поправи я приятелката ѝ.

Двете се замислиха за момент. Накрая Клара наруши тишината:

— Оливие каза ли нещо?

— Нищичко. Изглеждаше доста зашеметен.

Художничката кимна. Чувството ѝ беше познато.

Полицаите бяха пред вратите. Скоро щяха да са в домовете им, в кухните и спалните. В главите им.

— Направо не ми се мисли какво е мнението на Гамаш за нас — обади се Мирна. — Всеки път, щом дойде, тук го чака поредният труп.

— Селата в Квебек са се специализирали в различни неща — отвърна Клара. — Някои са добри в производството на сирене, други — на вино, трети — на керамични съдове. Ние произвеждаме трупове.

— Манастирите се специализират — обади се Питър през смях, докато поставяше купичките с димяща ароматна супа на дългата маса на Мирна. — А и ние не произвеждаме трупове.

И все пак не прозвуча много уверено.

— Гамаш е шеф на отдел „Убийства“ в Sûreté — напомни Мирна. — Навярно това е нещо нормално за него. Всъщност би бил изненадан, ако нямаше труп.

Мирна и Клара седнаха на масата заедно с Питър и докато жените разговаряха, той се замисли за човека, който оглавява разследването. Убеден бе, че Арман Гамаш е опасен. Опасен за онзи, който бе убил стареца. Художникът се почуди дали убиецът знае що за човек е тръгнал по следите му. Опасяваше се, че знае, и то доста добре.