Отровни думи [bg]

От другата страна настана мълчание.

— Какво има?

— Описанието ви е грешно.

— Какво? — Сигурен бе, че е видял ясно мъжа, също като останалите присъстващи.

— Не е бил старец. Затова исках да говоря с вас. Заради зъбите му реших да разгледам по-обстойно. По стените на артериите и кръвоносните съдове почти няма плаки и данни за атеросклероза. Простатата не е особено увеличена и не е страдал от артрит. Бих казала, че е бил на петдесет и няколко години.

„На моята възраст“ — помисли си Гамаш. Възможно ли бе онази развалина, която бяха намерили на пода, да е на същата възраст като него?

— Освен това не смятам, че е бил бездомен.

— Защо?

— Твърде чист е. Полагал е грижи за себе си. Разбира се, не е имал шанс да го снимат за корица на списание, но в крайна сметка не всички изглеждаме като инспектор Бовоар.

Жан Ги леко се изпъчи.

— Външно прилича на седемдесетгодишен, но се оказа, че е бил в добра физическа форма. После разгледах дрехите му. И те бяха чисти. И закърпени. Бяха стари и износени, но propres31.

Доктор Харис прибягна до типична за Квебек дума, която все по-рядко се използваше в разговорната реч, предимно от по-възрастни родители. Но тук сякаш бе точно на място. Propre. Дрехите не бяха нито по-специални, нито последен писък на модата, но все пак бяха здрави, чисти и прилични. В думата имаше някакво повяхнало достойнство.

— Предстои ми още работа, но това са първоначалните ми наблюдения. Ще ви изпратя всичко по имейл.

— Bon32. Можете ли да предположите с какво се е занимавал? Как се е поддържал във форма?

— Тоест за коя фитнес зала е имал абонаментна карта? — подхвърли патоложката шеговито.

— Точно така — потвърди главният инспектор. — Бягал ли е, или е вдигал тежести? Ходел ли е на спининг, на пилатес?

Доктор Харис се разсмя на глас:

— Предположението ми е, че не е ходел много, но доста е вдигал тежко. Мускулатурата в горната част на тялото му е малко по-развита от тази в долната част. Ще имам предвид този въпрос в следващите етапи от работата ми.

— Merci, docteur33 — благодари ѝ Гамаш.

— Още нещо — намеси се Бовоар. — Оръжието, с което е извършено убийството. Имате ли нови следи? Догадки?

— Тъкмо щях да премина към тази част от аутопсията, но след като хвърлих един бърз поглед, няма промяна в преценката ми. Твърд и тъп предмет.

— Ръжен за камина? — попита Жан Ги.

— Вероятно. Забелязах нещо бяло по раната. Може да е пепел.

— Ще получим резултатите от лабораторните изследвания на ръжените до утре сутринта — вметна Гамаш.

— Като имам повече информация, ще се обадя пак.

Точно когато доктор Харис затвори, полицай Лакост се върна от разпитите.

— Навън малко се проясни. Залезът ще е красив.

Бовоар я зяпна невярващо. От нея се очакваше да обърне Трите бора с краката нагоре в търсене на улики и на оръжието, с което е извършено убийството. Трябваше да разпитва заподозрени и да гони престъпник, а първите ѝ думи бяха за красивия залез!