Отровни думи [bg]

— Станало е убийство — обясни инспекторът, като се надяваше, че гласът му излъчва достойнство и авторитет.

— Знам, че е станало убийство. Не съм малоумна.

Патицата разлюля глава и запляска с криле. Бовоар бе свикнал да вижда Рут в компанията на пернатата ѝ другарка и вече не му правеше впечатление. Никога нямаше да го признае гласно, но тайно се радваше, че Роза е още жива. Подозираше, че не са много нещата, които оцеляват дълго покрай шантавата дъртофелница.

— Налага се отново да използваме сградата — обясни и се извърна.

Въпреки преклонната възраст, куцането и злъчния си характер Рут Зардо бе избрана за началник на Доброволната противопожарна команда. Бовоар подозираше, че хората са постъпили така, защото са се надявали един ден старицата да загине в пламъците. Но му се струваше, че е невъзможно дъртата вещица да изгори.

— Не — тропна Рут с бастуна по бетонния под. Роза не трепна, но Бовоар почти подскочи. — Не можете да я използвате.

— Съжалявам, мадам Зардо, необходима ни е и смятаме да се разположим тук.

Тонът му вече не бе толкова любезен. Тримата се взираха един в друг и само Роза примигваше. Бовоар знаеше, че тази кукундела може да го победи само ако започне да рецитира своята зловеща, непонятна поезия. В нея нямаше рими. Нямаше дори смисъл. Щеше да го пречупи на секундата. Но също така бе наясно, че от всички в селото най-малко вероятно бе тя да цитира творбите си. Изглежда, беше притеснена и дори се срамуваше от тях.

— Как върви поезията? — подхвърли инспекторът и забеляза как старицата потрепва. Късо подстриганата ѝ бяла коса бе тънка и прилепнала, така че главата ѝ напомняше на оголен, избелял череп. Вратът ѝ бе жилав и мършав, а тялото, което някога навярно е било здраво и стройно, сега изглеждаше по-скоро крехко. Но нищо друго в нея не беше крехко.

— Някъде прочетох, че скоро ще издавате нова книга.

Рут Зардо направи колеблива крачка назад.

— Главният инспектор също е тук, както знаете — продължи Бовоар, вече с любезен, умерен и топъл глас. Старицата изглеждаше, сякаш току-що е видяла Сатаната. — Зная, че няма търпение да я обсъди с вас. Скоро ще дойде. Научил е наизуст всичките ви стихотворения.

Поетесата се обърна и си тръгна.

Победа! Успял бе да я прогони. Вещицата бе мъртва, или поне се беше разкарала.

Бовоар се зае да организира временния щаб. Поръча бюра и комуникационни уреди, компютри и принтери, скенери и факсове, коркови дъски и ароматизирани маркери. Щеше да закове дъска точно върху афиша с ухилената физиономия на шантавата старица. И върху лицето ѝ щеше да пише за убийства.