Отровни думи [bg]

— Кой си тръгна последен? — попита полицай Лакост.

— Малкият Пара — отвърна Оливие.

— Малкият Пара? Това да не е нещо като Стария Мъндин? — зачуди се Бовоар.

Габри направи гримаса:

— Разбира се, че не. Не се казва Малкият, би било твърде шантаво. Името му е Хавък.

Бовоар присви очи и стрелна Габриел Дюбо с ядосан поглед. Не обичаше да му се подиграват, а подозираше, че този едър и добродушен мъж прави точно това. Отмести поглед към Мирна, но тя не се смееше. Само кимна.

— Така се казва. Рор е кръстил сина си Хавък.

Жан Ги Бовоар си записа, но с неудоволствие и недоверие.

— Дали е заключил? — попита Лакост.

И Гамаш, и Бовоар бяха наясно, че това е въпрос от огромна важност, но Оливие сякаш не осъзнаваше значението му.

— Със сигурност.

Гамаш и Бовоар се спогледаха. Това вече беше нещо. Убиецът трябва да е разполагал с ключ. Изведнъж огромният списък с вероятни извършители рязко се сви.

— Може ли да ми покажете вашите ключове? — обърна се Бовоар към двамата мъже.

Оливие и Габри изровиха връзките си и ги подадоха на инспектора. Но се появи и трета връзка. Бовоар се извърна и видя комплекта ключове, който висеше от едрата ръка на Мирна.

— Дадоха ми ги за всеки случай, ако не мога да вляза в моя апартамент или ако има спешна ситуация.

— Merci — благодари Бовоар малко по-неуверено, отколкото се чувстваше. — Скоро давали ли сте ги назаем на някого?

— Не.

Младият инспектор се усмихна. Това беше добре.

— Освен на Стария Мъндин, разбира се. Беше изгубил неговите и трябваше да си извади нови.

— И на Били Уилямс — напомни Габри на Оливие. — Сещаш ли се? Обикновено използва ключа, който стои под саксията до входа, но не искаше вече да се навежда, докато мъкне дървата. Щеше да вземе онзи ключ, за да си изкара няколко дубликата.

Бовоар изкриви лице в пълно недоумение:

— Защо въобще си правите труда да заключвате? — попита накрая.

— Заради застраховката — отвърна Оливие.

„Е, нечии застрахователни премии ще скочат“ — помисли си Жан Ги. Погледна към Гамаш и поклати глава. Тези хора заслужаваха да бъдат заклани, докато спят. Но, естествено, по ирония на съдбата убитите винаги бяха онези, които се заключват и си слагат аларми. Опитът на Бовоар показваше, че Дарвин е бил в голяма грешка. Не оцеляваха най-приспособимите. Те загиваха, убити от идиотщината на съседите си, които дори не осъзнаваха какво са сторили и продължаваха своя тромав и непохватен живот.