Отровни думи [bg]

— Не, не е била естествена. Бил е убит.

— Боже мой! — възкликна Хана. — Ужасно! И нямате представа кой го е извършил?

— Скоро ще разберем. Но първо искам да чуя какво се е случило снощи — заяви Лакост и се обърна към младежа.

В този момент от задния вход се чу глас — някой говореше на непознат език и полицайката предположи, че е чешки. Мъж с дребно и четвъртито тяло влезе в кухнята, докато отупваше плетената си шапка в палтото.

— Рор, защо го правиш тук, а не в антрето? — заговори Хана на френски и въпреки лекия укор в тона ѝ, бе ясно, че се радва да види съпруга си. — Тази дама е от полицията. Заради трупа.

— Какъв труп? — Мъжът също премина на френски с едва доловим акцент. Звучеше разтревожен. — Къде? Тук ли?

— Не тук, татко. Открили са мъртъв човек в бистрото тази сутрин. Убит.

— Искаш да кажеш, че е било предумишлено убийство? Някой е бил убит в бистрото снощи?

Очевидно не можеше да повярва. Рор беше набит и мускулест също като сина си. Косата му бе тъмна и къдрава, но бе започнала да посивява. Лакост предположи, че е около петдесетгодишен.

Полицайката се представи.

— Познавам ви — изрече мъжът и я стрелна с острия си, пронизващ поглед. Очите му бяха смущаващо сини и строги. — Била сте в Трите бора и преди.

Лакост осъзна, че Рор е физиономист. Повечето хора запомняха инспектор Гамаш. Понякога и Бовоар. Но рядко се случваше някой да запомни нея или останалите служители от екипа.

Този човек обаче я разпозна.

Домакинът си наля чай и седна. Той също изглеждаше малко неуместно насред модерния, изчистен интериор, но явно се чувстваше у дома си. Изглеждаше като човек, който би се чувствал у дома си почти навсякъде.

— Не знаехте ли за трупа?

Рор Пара отхапа от курабийката в ръката си и поклати глава:

— Цял ден работя в гората.

— В този дъжд?

Мъжът изсумтя:

— Какво? Човек не може да умре от малко дъжд.

— Но от удар по главата може.

— От това ли е починал? — Когато Лакост кимна, Пара продължи: — Кой е?

— Никой не знае — обади се Хана.

— Може би вие знаете — предположи Лакост. Извади от джоба си снимка и я постави върху твърдата студена маса, но обърната така, че изображението да не се вижда.

— Аз? — навъси се Рор. — Дори не знаех за трупа.

— Чух, че сте забелязали непознат човек, който се е мотаел из селото това лято.

— Кой ви каза?

— Няма значение. Чули са ви да го споменавате. Да не е тайна?

Пара се поколеба:

— Не. Беше само веднъж. Може би два пъти. Нищо важно. Глупава история, просто съм си въобразил, че виждам някого.

— Глупава?

Рор изведнъж се усмихна и строгото му лице се преобрази напълно. Сякаш се пропука черупка. Очите на мъжа грейнаха за миг, бръчици набраздиха бузите му.

— Повярвайте ми, глупаво е. А аз разпознавам глупостта, все пак имам син, който е минал през пубертета. Ще ви разкажа, но според мен е без значение. Старото имение „Хадли“ има нови собственици. Една двойка го купи преди няколко месеца. Започнали са да го ремонтират и ме наеха да построя обор и да разчистя няколко пътеки. Искаха да оплевя и градината. Много работа.