Отровни думи [bg]

Глава шеста

— Господин инспектор, Шарън Харис е.

Гамаш пое телефонната слушалка.

— Oui, доктор Харис.

— Все още не съм готова с пълната аутопсия, но събрах малко информация от работата ми до момента.

— Слушам ви. — Инспекторът се облегна на бюрото и придърпа бележника си.

— По тялото няма отличителни особености, татуировки или белези от операции. Изпратих за анализ стоматологични проби.

— Как изглеждат зъбите му?

— Трябва да призная, че не са толкова зле, колкото очаквах. Мога да се обзаложа, че не е ходил често на профилактични прегледи и е изгубил един-два кътника заради заболяване на венците, но като цяло са в доста добра форма.

— Миел ли ги е редовно?

Патоложката се засмя:

— Невероятно, но факт. Дори ги е почиствал със зъбен конец. Има леко отдръпване на венците, малко плака и възпаления, но се вижда, че е полагал грижи за зъбите си. Дори има данни, че преди време ги е лекувал сериозно: пломби, запълнени канали. — Все скъпи процедури.

— Именно. Човекът е имал пари някога.

„Не се е родил скитник — помисли си Гамаш. — Но кой ли се ражда без дом?“

— Може ли да се определи преди колко време са правени пломбите и другите процедури?

— Бих казала, че поне преди двайсет години, ако се съди по степента на износване и използваните материали. Изпратих проби на съдебномедицинския стоматолог. Би трябвало да ми се обади утре.

— Преди двайсет години — повтори замислено инспекторът, докато пресмяташе и записваше числа в бележника си. — Мъжът е бил на около седемдесет. Това означава, че за последно е ходил на зъболекар, когато е бил на около петдесет. После се е случило нещо. Уволнили са го, пропил се е, получил е нервен срив… Някакво преломно събитие го е тласнало към пропастта.

— Да, нещо се е случило — съгласи се доктор Харис, — но тогава не е бил на около петдесет. По-скоро между трийсет и пет и четиридесет.

— Толкова отдавна? — възкликна Гамаш объркано и погледна записките си. Беше си отбелязал 20 ans30 и го бе оградил в кръгче.