![Щастливият странник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/0/shchastliviyat-strannik-bg-download.jpg)
Щастливият странник [bg]
- Автор: Пьюзо Марио
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Глобус" и ИК "ЕМАС
- ISBN: 978-954-357-240-3
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щастливият странник [bg]». Краткое содержание книги:
Така де. Как може да лиши и тях, и себе си, и децата от всичко това? Даже леля Луче клатеше одобрително брадавиците си.
Само малката Октавия се разплака и повтаряше постоянно с детинско отчаяние: "Няма да го върнат." Всички се присмиваха на страховете ѝ. Майка ѝ се усмихваше и потупваше късите ѝ черни къдрици, вече засрамена от собственото си колебание.
"Само докато се оправя — говореше тя на момичето — После Винченцо ще се върне у дома."
Впоследствие майката така и не можа да си обясни как изобщо е пуснала детето. Вярно, че смъртта на съпруга и суровостта на акушерката при раждането на Винченцо я бяха отслабили. Но това не я оправдаваше в собствените ѝ очи. Беше такова срамно деяние и тя се презираше толкова силно, че всеки път, когато трябваше да взима трудно решение, си спомняше само тази постъпка, за да бъде сигурна, че никога повече няма да прояви малодушие.
И така малкият Винсент замина. Непознатата леля Филомена дойде един ден, докато Октавия беше на училище, а когато се върна, люлката бе празна.
Октавия рева с глас и Лучия Санта ѝ удари една отляво, втора отдясно — хубави, тежки плесници през лицето, от които ушите на дъщеря ѝ звъннаха. Каза ѝ:
— Ето ти, поне да знам защо плачеш.
Майка ѝ се радваше, че се е отървала от бебето. Октавия я мразеше. Тя беше зла, като мащеха.
Но тогава дойде онзи ужасен прекрасен ден, в който тя обикна майка си и започна да ѝ вярва. Някои неща беше видяла с очите си като малка, но цялата история бе разказвана толкова пъти, та на Октавия ѝ се струваше, че сама е видяла всичко. Естествено, че ще се разказва — това беше семейна легенда, споменаваше се във всяка клюка, разказваше се надълго и нашироко на коледната трапеза с орехите и виното.
Бедите започнаха още първата седмица. Филомена не дойде в неделя, нямаше автомобил, който да откара Лучия Санта да види малкия си син. Само обаждане по телефона в сладкарницата. Филомена щяла да дойде другата седмица и за да покаже колко е добронамерена и колко съжалява, ще ѝ изпрати запис за пет долара — малък дар за помирение.
Лучия Санта посърна през онази мрачна неделя. Отиде да се посъветва със съседите от долните етажи. Те я успокояваха, казваха ѝ да не мисли за глупости. Но към края на деня настроението ѝ все повече и повече помръкваше.
Рано сутринта в понеделник тя каза на Октавия.
— Бягай. Върви на Трийсет и първа улица и доведи леля Луче.
Октавия се разхленчи.
— Ще закъснея за училище.
Майка ѝ отвърна:
— Днес няма да ходиш на любимото си училище. — И го каза така застрашително, че момичето излетя от къщи.
Леля Луче дойде, със забрадка на главата и синя плетена жилетка до коленете. Лучия Санта поднесе традиционното кафе и обяви:
— Лельо Луче, отивам да видя малкия. Гледай момичето и Лоренцо. Бъди така добра. — Направи пауза и продължи. — Филомена не дойде вчера. Как мислиш, да ида ли?
По-късно Лучия Санта неизменно повтаряше, че ако леля Луче тогава я беше успокоила, тя нямаше да тръгне през онзи ден и че вечно ще бъде задължена на старицата за честния отговор. Защото леля Луче поклати старческата си глава като разкаяла се вещица и каза:
— Лош съвет ви дадох тогава, госпожо. Хората приказват разни работи, дето не ми харесват.
Лучия Санта се примоли да ѝ каже, но леля Луче отказа, защото всичко било само клюки, не било за пред разтревожена майка. Но имало нещо за отбелязване все пак: обещанието да изпрати пет долара. Бедните с право нямат вяра на такива благодеяния. Най-добре да върви, да се успокоят всички.
В сивия зимен ден майката отиде пеша до ферибота Уихокен на 42-ра улица и за първи път, откакто дойде от Италия, отпътува отново по вода. В Джърси намери трамвай, показа на ватмана листче с адреса и прекоси доста улици, докато една любезна жена я хвана за ръка и я заведе до жилището на Филомена.
Ах, в каква хубава къща живееше дяволът — с островръх покрив, какъвто не беше виждала в Италия, сякаш беше играчка и не бе за възрастни хора. Беше бяла и чиста, със сини капаци и портичка. Лучия Санта изведнъж се укроти Толкова заможни хора никога няма да измамят бедна жена като нея. Нарушеното обещание в неделя може да има много обяснения. И все пак тя почука отстрани на портичката. Мина през зарешетената врата и почука на входната Почука отново и отново.