![Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/2/7/zvezdna-vlna-se-nadiga-startide-rising-bg-download.jpg)
Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 984-483-076-3
- Переводчик: Александър Жеков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]». Краткое содержание книги:
Тя бавно се оформи край него, доколкото неговото инженерно съзнание й позволи да се оформи… сянката на една богиня. След това Нукапаи заплува край него… един призрак от вълни, очертан чрез звуци. Черната гладкост на нейното тяло се плъзгаше в тъмнината, неограничавана от преградата, която сякаш вече не беше там.
Видението избледня. Водите около Крейдейки потъмняха и Нукапаи се превърна в нещо повече от сянка, от пасивен слушател на песента. Нейните остри зъби блеснаха и тя му запя неговата собствена песен.
Блаженство се спусна над него, докато ударите на сърцето му се забавиха. Крейдейки спеше до нежната богиня-мечта. Тя го кореше дразнещо само за това, че е инженер и че си я представяше в грубата фокусирана поезия на тринарния език, а не в хаотичната примитивна реч на неговите предшественици.
Тя го приветства в Морето-Праг, където тринарът бе достатъчен, където той слабо чувстваше яростта на Кита-Мечта и древните богове, които живееха там. Това беше всичко от този океан, което един инженерен ум би могъл да приеме.
Колко груба изглеждаше понякога Тринарната поезия! Преливащите тонове и символи бяха почти по човешки точни… почти по човешки ограничени.
Той бе създаден да смята тези термини за положителни. Части от неговия мозък бяха геннооформени по човешки тип. Но понякога хаотичните звуко-образи се промъкваха, дразнейки го с намек за древно песнопение.
Нукапаи отекна със съчувствие. Тя се усмихна…
Не! Тя не бе направила такова земно нещо! Сред китообразните само неоделфините се „усмихваха“ с устите си.
Нукапаи направи нещо друго. Тя погали страната му, тя — най-нежната от богините, и каза:
Напрежението на последните няколко седмици най-после изчезна и той заспа. Дъхът му се събираше в бляскава влага по таванската преграда. Полъхът от близката въздушна тръба поклащаше капчиците, които потреперваха и после падаха във водата като лек дъждец.
Когато образът на Игнасио Метц се оформи на метър вдясно от него, Крейдейки много бавно успя да го възприеме.
— Капитане… — каза образът. — Обаждам се от мостика. Боя се, че Галактяните са ни открили по-рано, отколкото предполагахме…
Крейдейки пренебрегна слабия глас, който се опитваше да го върне към задълженията и битките. Той се носеше сред разлюляна гора от кафяви водорасли, заслушан в протяжните звуци на нощта. Най-накрая самата Нукапаи го извади от съня му. Изчезвайки край него, тя нежно напомни:
Само Нукапаи можеше да му говори безнаказано на примитивен език. Той не можеше повече да пренебрегва богинята-мечта, както и собственото си съзнание. Едното му око най-после се фокусира върху холограмата на настоятелния човек и той проумя думите му.
— Благодаря ви, доктор Метц — въздъхна той. — Кажете на Таката-Джим, че идвам ей сега. И моля ви, съобщете на Том Орли, че бих искал да го видя на мостика. Край.
Той вдъхна дълбоко за няколко секунди, позволявайки на стаята отново да приеме очертанията си около него. После се извъртя и се гмурна, за да вземе бронята си.
5.
ТОМ ОРЛИ
Висок, тъмнокос мъж висеше на една ръка от крака на леглото, което бе приковано към пода на обърната надолу с главата стая. Подът висеше над главата му. Левият му крак внимателно бе опрян на дъното на едно чекмедже, издърпано от един от обърнатите наопаки, вградени в стената шкафове.
При внезапното жълто проблясване на алармената светлина Том Орли рязко се извъртя и посегна със свободната си ръка към кобура. Беше изтеглил оръжието наполовина, когато осъзна какъв е източникът на стряскането му. За какво ли беше тя? Веднага се сети за десетина възможности. Самият той висеше на една ръка в най-странната част на кораба.
— Започвам контакт, Томас Орли.
Гласът като че идваше откъм дясното му ухо. Том смени захватката си на крака на леглото, за да може да се обърне. Абстрактното триизмерно изображение трептеше на метър от лицето му като прашинка на фона на лъч светлина.