Дуел

— Държиш се като… кокотка.

Излезе доста грубо и дори на самия него му стана жал за нея. Тя прочете върху сърдитото му уморено лице омраза, жалост, недоволство от себе си; и изведнъж падна духом. Разбра, че е прекалила, че се е държала твърде безцеремонно, и наскърбена, почувствала се тежка, дебела, груба и пияна, се качи в първия попаднал й празен екипаж заедно с Ачмианов. Лаевски седна с Кирилин, зоологът — със Самойленко, дяконът — с дамите и керванът потегли.

— Видя ли какви макаци са?… — започна Фон Корен, като се загърна с плаща си и затвори очи. — Чу ли я? Не искала да се занимава с бръмбари и буболечки, защото народът страдал. Така съдят нашего брата всички макаци. Робско, лукаво племе, заплашвано десет поколения наред с камшик и юмрук; то трепери, умилява се и кади тамян само пред насилието, но пуснеш ли макака в някоя свободна област, където няма кой да го изхвърли за яката, там се развихря и напомня за себе си. Погледни колко смел е на изложбите, в музеите, в театрите или когато се изказва за науката: той се наежва, настръхва, ругае, критикува… И непременно критикува — робска черта! Обърни внимание: хората със свободни професии ги ругаят по-често от мошениците — това е, защото три четвърти от обществото се състои от роби, от също такива макаки. Няма случай робът да ти протегне ръка и да каже искрено „Благодаря“ за това, че ти работиш.

— Не знам какво искаш! — каза Самойленко и се прозина. — Тя, бедничката, от наивност реши да поговори с теб за нещо умно, а ти правиш вече заключение. Сърдиш се на него за нещо, а покрай него и на нея. А тя е прекрасна жена!