Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Пред вратите на спалнята на баракс Реки нямаше стражи. Бяха му съобщили, че жена му не могла да понесе присъствието на въоръжени мъже в такава близост до семейното й ложе. Според Кероки бъдещата вдовица съвсем скоро щеше да съжалява за това.
Той допря едната си ръка до богато орнаментираната врата, а с другата тъкмо изваждаше ножа си, когато внезапно спря дотам.
Това, което го потресе, не беше тънкото като игла острие, забило се в китката му, нито пък ръката, която запуши устата му и рязко изви главата му назад. Не, Кероки не можеше да повярва, че не бе чул приближаването на непознатия. Преди да успее да реагира, наемният убиец се озова проснат на пода, при което бе запратен с такава сила върху студения мрамор, че буквално остана без дъх.
Ето че сега отново лежеше възнак на земята и се взираше в тавана, а тялото му постепенно се вкочаняваше. Опита се да помръдне, ала съзнанието му сякаш бе откъснато от мускулите му и не се случи нищо. В следващия миг изведнъж го осени — острието бе намазано с отрова! За първи път, откакто беше дете, паниката обсеби мислите му и страхът от парализирането го изпълни с неистовото желание да закрещи.
Само на крачка от него в мрака стоеше жена с почти свръхестествена красота, със смугла кожа и черна коса, облечена в тънка туника, пристегната на кръста с копринен колан. Кероки отдавна бе прогонил всички сладострастни мисли от съзнанието си, но тази красавица без всякакво съмнение щеше да ги върне с утроена сила, стига само ситуацията да беше по-различна.
Непознатата коленичи над него и го възседна. Тя издърпа внимателно кинжала от вкочанените му пръсти и го положи настрани, след което се надвеси над него, доближавайки лице до неговото. Дъхът й ухаеше на пустинни цветя.
— Приятелят ти с отровите е невероятен, нали? — измърка тя. — Преди да го убия, го убедих да ми даде малко от тази, на която се наслаждаваш в момента. — Бавна усмивка, жестока и омагьосваща, пропълзя по устните й. — Помислих си, че ще мога да се справя сама с тази работа. Защо да тревожа Реки — това ще има толкова много… последствия. Освен това — добави загадъчно тя, а гласът й се понижи до шепот — обичам плячката си жива. А тази нощ съм много, много гладна.
Кероки, който беше убеден, че е попаднал в лапите на някакъв свиреп демон, се опита отново да изкрещи, ала единственото, което можа да постигне, беше да изскимти жалостиво.
Жената допря пръст до устните му.
— Шшшт — прошепна тя. — Ще събудиш съпруга ми.
Едва тогава Кероки разбра кой беше нападателят му. Отначало не я бе разпознал, защото никога не беше виждал лицето й, а художниците явно не бяха способни да предадат красотата й върху портретите. Съпругата на Реки. Асара.
Тя допря устни до неговите и засмука, докато мъжът не почувства как нещо се скъса вътре в него, след което искрящата струя на същността му започна да изтича от него и да се влива в Асара. Последните мисли на Кероки, преди мракът да спусне вечния си покров над съзнанието му, бяха лишени от какъвто и да е егоизъм. Той се зачуди каква ли щеше да бъде съдбата на родината му — на страната, която обичаше, въпреки че не го бе знаел досега, — при положение че подобно чудовище бе обвързано в брачен съюз с най-могъщия човек в Тчом Рин.
Четвърта глава
Обединението на бараксите от Тчом Рин бе обявено официално на другия ден преди пладне в западния двор на имението на Губернатора на Муйа. То подхождаше напълно на подобно тържествено събитие — разположено високо над околните къщи и заобиколено от висока стена, завършваща със заострени бойници, имението излъчваше едновременно сигурност и разкош. Белите плочи и колоните, които увенчаваха стената от вътрешната страна, блестяха ослепително на слънчевите лъчи. Централната му част бе като остров в океан от дъхави цветя, а около колоните се виеха гъвкави лози, които достигаха чак до горната част на външната стена. В западната част на двора се издигаше нещо като подиум, откъдето се виждаше гигантската статуя на Суран — застанеше ли там, човек имаше чувството, че богинята го наблюдава — и именно на този подиум бе положен договорът.
Мероприятието протече относително спокойно, като се имаше предвид значението на споразумението — чисто и просто половин дузина речи и известен дял помпозност, когато всеки от бараксите дефилираше наперено със свитата си до подиума, за да подпише съглашението. Малцина бяха тези, които възприемаха този политически ход като повод за празнуване. Гордостта бе преглътната, различията бяха загърбени и старите вражди бяха посипани с пепел, ала вкусът на това обединение беше горчив. Дори когато огромни територии от Сарамир бяха завладявани от Чаросплетниците, когато пълчищата им от Различни зверове извираха от планините, застрашавайки собствените им домове, караниците на дребно и ежбите между бараксите продължиха четири години, докато узреят за идеята, че трябва да се обединят, ако искат да оцелеят пред тази невиждана досега заплаха.