Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
Лампите светнаха за антракта, откривайки на Пърс смаяните физиономии на колегите му от конференцията. Някои изявиха намерение да напуснат незабавно и да потърсят някой хубав филм. Други се опитваха да му намерят хубавото: „В края на краищата, това е единствената истински популярна театрална форма в Англия днес, мисля, че всеки е длъжен да влезе в съприкосновение с нея“, трети очевидно се наслаждаваха безкрайно да освиркват, ръкопляскат и припяват, но не искаха да си признаят. От Анджелика и Демпси обаче нямаше и следа.
Като ги търсеше сред навалицата във фоайето, Пърс попадна на мис Мейдън, която бе отличаваща се фигура сред еднообразната провинциална маса, наметнала шал от лисича кожа върху дълга до земята вечерна рокля и с лорнет в ръка. На Пърс му мина през ума, че трябва да е била много хубава жена в младостта си.
— Здравейте, млади човече, каза тя. Как ви се струва пиесата?
— Много ми е трудно да я разбера — каза той. — Какво прави Робин Худ в нея? Аз мислех, че „Котаракът в чизми“ е френска приказка.
— Ами! Не бива да приемате нещата буквално — каза мис Мейдън, като го потупа укорително с навита на руло програма. — Джеси Уестън описва пантомима, играна близо до Ръгби, Уоруикшър, в която драматичните герои са Дядо Коледа, Св. Георги, един турски воин, майката на воина — Мол Фини, един доктор, Хъмпти Джак, Велзевул и Главчо-Празноглавчо. Как бихте го разбрали?
— Боя се, че никак.
— Не е трудно! — тържествено каза мис Мейдън. — Свети Георги убива воина, майката тъжи, докторът го съживява. Това символизира смъртта и възраждането на зърнените посеви през зимата и лятото. В крайна сметка всичко опира до едно и също — жизнената сила, безконечно обновяваща сама себе си. Робин Худ, както знаете, се свързва със Зеления рицар от средновековната легенда, който първоначално е бил бог-дърво или природен дух.
— Но какво общо има това със сегашното шоу?
— Ами вижте, подагрозният крал очевидно е Кралят на рибарите, господстващ над безплодната земя, а синът на воденичаря е героят, който възстановява плодовитостта й чрез магическото посредничество на Котарака в чизми и е възнаграден с ръката на кралската дъщеря.
— Излиза, че Котаракът в чизми е еквивалент на Граала? — каза Пърс насмешливо.
Мис Мейдън не се смути.
— Разбира се. Чизмите са фалически, а несъмнено сте запознат и с вулгарното значение на „котенце“?
— Да, чувал съм го — промълви Пърс.
— Това е много древна и широко използвана метафора, уверявам ви. Така че разбирате как героят на „Котарака в чизми“ представлява същата комбинация от мъжки и женски елементи, както купата и копието в легендата за Светия граал.
— Невероятно — каза Пърс. — Започваш да се чудиш как позволяват на деца да гледат тези пантомими. Между другото, мис Мейдън, да сте виждали Анджелика Пабст и професор Демпси тази вечер?
— Да, видях ги да излизат от театъра точно преди началото на спектакъла, каза мис Мейдън. — Те ще съжаляват, като разберат какво са изпуснали. А, ето и звънецът! Трябва да се връщаме по местата си.
Пърс не се върна на мястото си, а напусна театъра и се прибра в Лукас Хол. Взе асансьора до последния етаж, където бе тъмно и пусто, защото не се бе наложило да настанят някого толкова далече от земята. Сградата се състоеше от два еднакви блока, съединени с остъклени през етаж коридори. Коридорът на последния етаж, както Пърс бе вече установил, предоставяше чудесна панорамна гледка към околностите на двете общежития с изкуственото езеро между тях и югозападните предградия на Рамидж. Той се загледа в небето: имаше малко облаци, но общо взето беше ясно и луната изгряваше.
След около час Пърс чу скърцането на асансьор, изкачващ шахтата. Той изтича до вратата на асансьора и застана там, усмихнат в очакване. Вратата се отвори и разкри намръщеното лице на Демпси. Пърс смени изражението на лицето си.
— Какво правиш тук? — поиска да узнае Демпси.
— Размишлявам — каза Пърс.
Демпси излезе от асансьора.
— Аз търся Анджелика — каза той.
— Няма я.
Вратата на асансьора се затвори автоматично зад Демпси.
— Сигурен ли си? — каза той. — Тук горе е много тъмно. Защо не си светнал лампите?
— Аз мисля по-добре на тъмно — каза Пърс.
Демпси включи стълбищното осветление и се огледа подозрително.
— За какво мислиш?
— Съчинявам стихове.
Намръщването на Демпси премина в насмешка.
— Поработих върху този „лимерик“ — каза той. — Какво ще кажеш за това като начало: